Лиз Ходжкинсън
Кораловият калций враг на артрита

            Книгата е предназначена за читатели, които нямат специални медицински знания. Авторът в популярна форма разказва за целебните свойства на корала и неговото приложение за лечебни и профилактични цели. Разтворен в обикновена вода, коралът я очиства и я преобразува в силен антиоксидант, в резултат на което водата придобива способност да възстановява киселинно-алкалното равновесие на организма. Водата, обработена с коралово прахче, спомага за лечение на артрит, остеопороза, сърдечно-съдови, стомашно-чревни, кожни заболявания, облекчава състоянието на жените в менопауза.

            Подходяща за широк кръг читатели.

Увод

            Ние често слушаме за случаи на “вълшебни” изцеления на хронични заболявания с помощта на природни вещества или природни средства. Но като правило се случва следното: отначало поднасят новото “билково чудо” като панацея и всички дружно се нахвърлят върху него. След това малко по малко привикват с него, чудесата изчезват а хората по старому страдат от заболявания, които тези препарати е трябвало да излекуват или поне да им донесат облекчение.

            Обаче ортодоксалната медицина така и не може да се похвали с големи достижения в областта на лечението на хроничните и тежките заболявания и това е въпреки, че за нови изследвания се изразходват огромни средства.

            Въпреки толкова песимистичното встъпление, ние все пак препоръчваме да се запознаете със съдържанието на тази книга  посветена на кораловия калций – веществото , за което вие едва ли сте чували. Нашата книга е посветена на него защото ние сме уверени, че кораловият калций – това е единственото природно средство открито в нашата епоха способно да изцелява много недъзи.

            Уникалността на кораловият калций се състои в това, че неговите свойства напълно отговарят на изискванията както на ортодоксалните медици, така и на лекарите-хомеопати.  Представителите на ортодоксалната медицина като правило се стремят да отстранят симптомите на болестта, докато хомеопатите оценяват тяхното проявление като нарушаване равновесието на всички системи на организма и се опитват да го възстановят.

            Кораловият калций помага да се отстранят както очевидните симптоми , така и причините предизвикващи болестта.

            Д-р Майкъл Абду, терапевт, специалист в областта на анестезиологията, египтянин, работещ във Великобритания, продължително време се занимавал с изследване на кораловия калций. Ето неговото мнение: “Когато аз за първи път чух за кораловия калций се отнесох към него повече от скептично не обръщайки внимание на това, че много мои пациенти страдащи от артрит са ми разказвали за значително подобреното самочувствие след регулярната употреба на вода обработена с коралов калций. Аз знаех, че при артрита понякога се получава подобрение на състоянието на болния от само себе си. Как можех да повярвам, че кораловият калций помага да се облекчи състоянието на болния там, където стандартните методи на лечение и мощните лекарствени препарати са безсилни?  Аз реших самостоятелно да се ориентирам в този въпрос. След продължителни наблюдения над моите пациенти, анализи на статистични данни, резултати от лабораторни изследвания аз достигнах до заключението: кораловият калций – това е възможно най-истинското, единствено откритие на нашата епоха. Той въздейства непосредствено не само на костите, но и на целия организъм като цяло, като го храни, очиства и заставя да работи”.

            Кораловият калций представлява неразтворим във вода пясък. Получава се от смилането на коралови зрънца добивани от крайбрежието на двата малки японски острова Токуносима и Окинава.

            Кораловият калций разбъркан в обикновена вода и придава удивителни свойства. Ако ежедневно се употребява такава вода, то започва възстановяване на нарушеното равновесие в болния организъм, при това не възникват никакви странични ефекти. Тази вода може да се дава дори на новородени – тя е абсолютно безопасна. Предозиране на кораловия калций е съвършено невъзможно, доколкото всякакви негови излишъци се извеждат по естествен път. В същото време той притежава силно изразено фармакологично действие като нормализира химичните процеси в организма.

             Кораловият калций притежава свойства на идеално лекарство: той е високоефективен, меко въздейства на организма, безопасен е, относително евтин. Това е най-древното, просто и в същото време най-мощно в настоящия момент лекарство помагащо даже в лечението на такава тежка, водеща към инвалидност болест, като артрита.

            Кораловият калций е прост за употреба: пакетче от 1 грам с коралов калций /приличащо на чай/ се пуска във всякаква не газирана напитка /питейна вода, чай, кафе, компот/. Това е всичко! Резултатите удивляват даже най-убедените скептици. При това никога не възниква алергия или нежелателни странични ефекти. Кораловият калций еднакво въздейства на хора и животни.

            Антибиотиците наподобяват мощна артилерия: те не само подтискат болестта, но поетапно въздействат на здравите органи, което води до възникване на нови проблеми. Природните лекарствени средства /хомеопатични, растителни препарати/ се оказват безполезни против сериозните хронични заболявания а при предозиране биват крайно опасни. Предозирането – това е сериозен проблем, с който се сблъскват лекарите независимо от това към кое направление на медицината те принадлежат: ортодоксалното или алтернативното.

            Учените във всички времена са търсили такова лекарство, което да оказва положително действие без да предизвиква при това странични ефекти.

            Уникалността на кораловия калций в сравнение с фармакологичните, хомеопатичните и другите препарати се състои в това, че той е абсолютно безвреден и в това време впечатляващо ефективен. Доколкото неговата употреба е много проста то не съществува проблем свързан със спазването на строг режим от пациентите. Така например строгата диета понякога помага в борбата с диабета, дерматологичните заболявания, артрита, но болшинството от хората просто не са способни да изпълнят строгите правила. Кораловият калций избавя пациентите от тези трудности, тъй като той работи при всякаква система на хранене.

            Ефективността на въздействие на кораловия калций в най-голяма степен може нагледно да се проследи в случая с артрита. За това именно на лечението на артрита с помощта на кораловия калций се посвещава тази книга.

            Артритът – това е много разпространено в днешно време заболяване, от което страда повече от половината от възрастното население на Земята. Никой не знае точната причина за това. Това заболяване се съпровожда от мъчителни болки. Всичките съществуващи фармацевтични препарати, известни като НПВС /нестероидни противовъзпалителни средства/ могат, като максимум да отнемат болезнените усещания и възпалението.

            Но при това НПВС предизвикват в организма голямо количество странични явления и нежелателни реакции, които са толкова сериозни, че пациентите често биват принудени да прекратят приемането на лекарства и да търпят болката.

            Освен това те са безсилни срещу собствения артрит. Даже ако им се отдаде временно да заглушат болката болестта неотклонно прогресира.

            В света няма изкуствено синтезиран препарат способен да се бори с артрита. Единственото вещество способно да се справи с тази задача – това е кораловият калций. Той възстановява загубеното киселинно-алкално равновесие на организма и възможността да възстановява тези химични реакции, чието нарушаване довежда до артрит.

            Тази книга особено ще помогне на хората страдащи от артрит и други заболявания на костната система. С нейна помощ може да се научи как да поправим своето здраве благодарение на едно абсолютно безвредно и действително ефектно средство.

 

            Глава първа

разказва се за това, защо японците жители на остров Окинава и Токуносима живеят до 100 и повече години, бъдейки здрави

История за откриването на кораловия калций

Още отдавна японските лекари обръщат внимание на този факт, че населението на островите Окинава и Токуносима разположени на юг от японския архипелаг се отличава от останалите жители на Япония с особено крепко здраве и голяма продължителност на живота. Най-старият човек на Земята – 120 годишният Идзуми Сигечио живял на остров Токуносима. Много от островитяните работят на оризовите полета по цял ден несмущавани от почтената си възраст – 70, 80 и даже 90 години. Статистиката показва, че инсултът, ракът, артритът, стомашно-чревните, кожните и други заболявания тук се срещат доста рядко, отколкото в други райони на Япония. Хората тук въобще рядко боледуват. В какво се крие тайната на тяхното здраве и дълголетие: във фактора на наследствеността, климатичните условия или нещо друго?

            От 1940 година учените и лекарите наблюдават жителите на тези острови. Подробните изследвания показват, че те с нищо не се отличават от останалите японци. Техният стил на живот, хранене, материални придобивки, темперамент, в това число и телосложението им е като у жителите на другите японски острови. Тогава какъв е секретът на тяхното дълголетие и здраве?

            След дълги изследвания японските учени и лекари стигат до извода, че секретът се крие в питейната вода. Тези острови са разположени върху древни коралови рифове. Частици от кораловия пясък попадат в питейната вода и подобряват нейното качество. Именно коралът се оказва това чудодейно средство, което позволява на островитяните да се наслаждават на здраве и дълъг живот.

            Какво е това корал?

            Болшинството от нас смятат корала за полускъпоценен камък, който се използва при изработката на бижута и украшения. От незапомнени времена той е ценен за красивия си цвят и необичайната си форма. Коралите биват белоснежни, с цвят на слонова кост и червено-розови /с оттенък от бледо-розово до ярко-алено/.

            Коралите /или кораловите полипи - са морски многоклетъчни, безгръбначни животни, образуващи варовикови /освен костните/ скелети с различна форма и цветове. Коралите – са древни организми, за които се счита, че те за пръв път са се сформирали в епохата на палеозойската ера, т.е. тяхната възраст се определя на милиони години.

            Коралът не трябва да се счита за мъртъв минерал, защото той постоянно расте. Той трудно може да бъде възприет еднозначно, тъй като в него се съчетават характеристики от животните, растенията и минералите.

            Кораловите острови или рифове се утаяват и отлагат от вкаменелите скелети на кораловите полипи. За съществуването и растежа на коралите са необходими особени условия, които съществуват само в някои райони на световния океан. Водата трябва да бъде много чиста, топла, с високо съдържание на соли, без хладни морски течения. Затова коралите не се срещат в района на Ла-Манша или в студените морета.

            В света съществуват множество различни корали, при което всеки се образува с присъщият само на него цвят и форма. Темповете на растеж на корала зависят от неговия вид и условията на съществуване и съставляват от 2 до 6 см на година.

            Коралът, на когото е посветена тази книга се среща само в района на японските острови Токуносима и Окинава. Той сам по себе си представлява уникална разновидност притежаваща свойства присъщи само на нея.

            Днес не само представителите на алтернативната медицина, но и ортодоксалните медици са склонни да се съгласят с това, че много дегенеративни заболявания са предизвикани от излишната киселинност на организма и натрупването в него на киселинни отпадъци.

            За това за да се намира в добро здраве е необходимо да се съхранява в организма необходимото киселинно-алкално равновесие. Продуктите съставляващи ежедневния порцион храна на болшинството съвременни хора независимо от тяхното местоживеене предизвиква прекомерно окисляване в организма, което е основната причина за много заболявания. Но трябва само да се възстанови киселинно-алкалния баланс на организма и – болестите ще изчезнат от само себе си.

            Кораловият калций отстранява излишната киселинност и възвръща в организма необходимото киселинно-алкално равновесие. Ето причината, поради която жителите на островите Окинава и Токуносима притежават толкова завидно здраве. Те използват за пиене дъждовна вода, в която попадат малки частички корал. Тези хора не правят нищо особено просто през целия си живот пият вода, която по най-естествен начин алкализира техния организъм.

            Първите систематични научни изследвания на това явление са започнали в средата на 50-те години и се провеждат и до сега от ентусиастът в своята работа професор Юно Кобаяси, член на японското лимнологично* общество. Той не е могъл да не забележи, че продължителността на живота на тези острови е с 10-15 години по-висока, отколкото в цяла Япония. При това сърдечно-съдовите, дерматологичните заболявания, заболяванията на опорно-двигателния апарат, болестите на храносмилателната система и ракът при тях почти не се срещат.

            Изследванията проведени от професор Кобаяси потвърдили, че толкова високите показатели за здраве и дълголетие присъщи на населението на тези острови, действително зависят от качеството на питейната вода.

            Анализите показали, че съдържанието на калция в питейната вода в град Нага /префектура Окинава/ е най-високо не само в Япония, но и в света. По мнението на професор Кобаяси именно калциевия карбонат съдържащ се в питейната вода спомага за неутрализиране на излишната киселинност на организма, която е резултат от употребата на алкохол, никотин, сол, захар, месни и млечни продукти, риба а също и в резултат на стреса. Той укрепва костно-хрущялната тъкан предотвратявайки артрита и остеопорозата. От остеопороза преди всичко страдат жените в зряла възраст в периода на менопаузата, когато организмът престава да изработва естроген – хормон, отговарящ за усвояването на калция от костните тъкани. В резултат се отмива калция и те стават крехки и чупливи.

            На островите Токуносима и Окинава даже почвата и растящите в нея културни растения в голяма степен са по-богати на калций. Местните жители от тези острови по естествен начин получават общо около 1 грам калциев карбонат в денонощие от питейната вода, зеленчуците и морските водорасли, влизащи в ежедневната им хранителна дажба. Даже обикновеният спанак и тъмнокафявите водорасли намиращи се тук в изобилие съдържат калций в количество достатъчно за неутрализация на повишената киселинност на организма.

            Средният показател за нивото на смъртност от инсулт в Япония надвишава аналогичния показател за Европа или Северна Америка. Обичайната храна на японците е бедна на калций, тъй като тяхната хранителна дажба изобилства със солени продукти и съдържа малко плодове, зеленчуци, кисело-млечни продукти. Учените смятат, че това е причината за голямото число заболявания на костно-мускулната, сърдечно-съдовата система на организма и възникването на рака

Изследванията на професор Кобаяси направили огромно впечатление на японските лекари и вече много от тях предлагат на своите пациенти кораловия калций и в качеството си на профилактично, и в качеството си на лечебно средство.

Щастливата история за това, как тайната на дълголетието станала достъпна за всички жители на Земята

Стивън Ериксон, преподавател по английски език,  женен за японка,  вече отдавна живеел със семейството си в Япония на остров Окинава. Той бил впечатлен от това, че много японци преди да пият каквото и да било /чай, кафе, вода, компот, уиски, саке/ пускат в своите чаши хартиени пакетчета с пясък от коралов калций. При това те твърдели, че в тези прости действия е скрит дълбок смисъл осигуряващ им високо самочувствие. Стивън се заинтересувал от това и писал на своя баща, шведският предприемач Ролф Ериксон. Отначало Ериксон-старши не обърнал внимание на това съобщение. Стивън изпратил на баща си преводи на научните публикации от японските издания посветени на дадения проблем.
 * Лимнология наука за водата

Отстъпвайки на молбата на сина си, Ролф Ериксон все пак пристигнал в Япония, за да може лично да се ориентира във всичко. Като убеден застъпник на здравословния начин на живот и филантроп той разбира се не можел да не се заинтересува от кораловия калций. Пристигайки в Япония и изучавайки този въпрос Ролф разбрал , че освен уникални свойства кораловият калций притежава още и голям комерсиален потенциал. След дълги преговори през 1991 година Ролф Ериксон успял да получи право да продава кораловия калций извън Япония.През 1993 година кораловият калций вече се предлага в испанските оздравителни клиники и в центровете за спортна медицина в Швеция и Норвегия.

В същата година английският предприемач Майкъл Лемб присъствал на доклад на Ролф Ериксон посветен на кораловия калций. Майкъл бил толкова поразен от чутото, че също решил да вземе участие в търговското предлагане на кораловия калций на пазара във Великобритания. И го очаквал голям успех.

Днес кораловият калций може да се купи в много страни на света: Скандинавия, Франция, Португалия, Гърция, Германия, Италия, Испания, Великобритания, Румъния, Полша, Русия, Украйна, Белорусия, Египет, ЮАР, Австралия, Бразилия, Мексико, Канада, САЩ, и др.

Днес за кораловия калций може да се говори само като за хранителна добавка, но способна да замени вече много силнодействащи и достатъчно токсични препарати прилагани за лечение на редица хронични заболявания. Той отговаря на главното изискване  предявено към лекарствата – “не вреди”.

 

Глава втора
разказва се за това  как влияе на нашето здраве кисело-алкалният баланс, и за това  как може да се живее без болести
 

Кораловият калций и киселинно-алкалния баланс

Болшинството от нас още от ученическата скамейка помнят, че веществата се делят на кисели, алкални и неутрални. Индикаторите определящи киселинността или алкалността на водните разтвори са лакмус, фенолфталейн, метилоранж. Преди всичко се използва лакмусова хартия, която променя цвета си в зависимост от това в каква среда попада тя. Киселинността или алкалността на разтворите се измерва с показателя на рН /potential hidrogen – водороден потенциал/ определящ се по цветна скала, на която 0 /пурпурен/ цвят означава най-кисела среда, 14 /тъмно-син цвят/  максимално алкална среда, средата на скалата – 7 /зелен цвят/  съответства на неутрална среда. Дестилираната вода е неутрална и има показател рН=7.

Киселините – това са сложни вещества, при разтварянето на които във вода се отделят катиони на водорода.

Човешкият организъм 70% се състои от вода, затова всички вещества променящи нейният състав и киселинност оказват глобално въздействие на организма като цяло. На практика всички течности  намиращи се системата на човешкия организъм са или неутрални, или слабо алкални с изключение на стомашния сок: рН на стомашния сок е 1,0; на здравата кръв –7,4; на здравата лимфа – 7,5; на слюнката – 7,4. Преместването от състоянието на равновесие в посока към повишена киселинност е една от основните причини за много заболявания.

Организмът с усилия отстранява излишъкът от киселина, затова когато се повишава киселинността на кръвта или лимфата за продължително време възникват различни заболявания. В кисела среда интензивно се размножават много вируси и бактерии като в алкална среда те  като правило загиват. Когато системата на организма се алкализира и се възвръща нормалният киселинно-алкален баланс човек започва да оздравява.

Кораловият калций разтворен в каквато и да е течност неутрализира излишната киселина, което значи, че повишава нивото на рН. При ежедневна употреба на коралов калций всички течни среди и следователно целият организъм стават по-алкални.

Храната богата на калций, магнезий, калий създава алкална среда, тъй както храната изобилстваща с фосфор, сяра, хлор – създава киселинна среда.

80% от ежедневно употребяваните от нас продукти са образуващи киселина, което значи, че съотношението киселина към основа в организма ще бъде 4:1. В идеалния случай трябва да бъде обратно. В такъв случай ние значително по-малко ще бъдем подложени на такива дегенеративни заболявания, като сърдечно-съдовите болести, рак, артрит, остеопороза и много други. Тези болести може смело да се нарекат болести на цивилизацията, по точно затова, че тяхна причина е нашият забързан начин на живот, ориентиран към готова, често замразена храна /месо, риба/, полуфабрикати, изделия от брашно и захар, синтетични напитки, цигари, алкохол и  кофеин. В същото време “натуралната” храна, състояща се от свежи плодове, зеленчуци, орехи, формираща алкална среда се употребява рядко.

При нашите предци, първобитните ловци и събирачи месото е съставлявало само 20% от цялата употребявана от тях храна. Днес много хора го ядат даже по два пъти на ден, като при това киселинността още повече се увеличава от употребата на алкохол и никотин.

Как действа кораловият калций?

Кораловият калций – това е идеално средство за неутрализация на излишната киселинност. Той осигурява на течните среди в организма определена алкалност.

При ежедневна употреба кораловият калций:

·         доставя в организма калций в лесноусвоима форма;

·         понижава общото ниво на киселинност в организма;

·         влияе положително на метаболизма;

·         укрепява имунитета;

·         в известна степен понижава кръвното налягане и съдържанието на холестерин.

Кораловият калций е особено ефективен при заболявания на опорно-двигателния апарат, кожата, сърдечно-съдовата система, храносмилателните органи и нарушения в обмяната на веществата.

Преди употребата на коралов калций е желателна консултация с лекар , особено при наличие на заболявания свързани с ограничение в приемането на течности.

Профилактично кораловият калций се прилага по следният начин: пакетче от 1грам се разтваря в литър и половина негазирана питейна вода /прилагането на битови филтри за очистване на водата усилва ефекта/. След 5-10 минути водата е готова за употреба, като тя трябва да се пие по малко между приемането на храна в течение на целия ден. По желание може да се добавя във водата плодов ароматизатор, който не съдържа захар.

Колкото и пакетчета с коралов калций да пуснете в своето питие, преалкализиране няма да настъпи, нивото на рН на разтвора няма да надвиши 8,5. Някаква максимално допустима денонощна доза за прием на коралов калций не съществува – излишъците се извеждат по естествен път. Той не предизвиква никакви странични явления. В отделни случаи е възможно увеличаване на дозата до шест пакетчета коралов калций в денонощие. Може да се използва коралов калций за обикновено очистване на водата от водопровода, доколкото той неутрализира действието на хлора.

Кораловият калций може да се добавя във всякакви напитки – чай, кафе, компоти, в супа. Калцият въобще не влияе на техния вкус. От опит се твърди, че кораловият калций подобрява вкуса на виното и облекчава състоянието след препиване. Не се препоръчва за употреба с газирана вода.

Водата обработена с коралов калций е най-добре да се съхранява в хладилника, като непременно е в затворен съд.

За да бъдат изведени от организма токсичните отпадъци е необходимо да се пие не по-малко от 1 литър чиста вода ежедневно. Болшинството от нас постоянно пребивават в състояние на хроничен недостатък на течности, като даже не се досещат за това. Когато ние пием чай, кафе, кола, алкохол то само задълбочаваме проблема. Всички тези напитки обезводняват организма а съдържанието на алкохол при това силно поврежда черния дроб и бъбреците. Освен необходимостта да се справя с токсините, организмът е принуден да поема върху себе си това допълнително натоварване.

 

Глава трета
разказва  за това, как да станеш от инвалидната количка за да танцуваш после до дълбока старост

Кораловият калций и артрита

Самата дума “артрит” означава възпаление на ставите. Тя не се отнася към болестите , заплашващи самия живот на болния, като рак, инфаркт или инсулт. Но артритът бива съпроводен от силни болки и често довежда до инвалидност. Случва се така, че болките и неподвижността, които често съпровождат артрита, да доведат до тежки депресии близки до опит за самоубийство.

Като оставим настрана наистина гигантските по обем изследвания, никой не може с пълна увереност да назове причината за възникването на артрита и да предложи метод за неговото лечение. Единственото, в което в дадения момент можем да бъдем уверени е, че няма никакво лекарство , никакво профилактично средство и никаква ефективна медицинска методика, позволяваща да се излекува тази болест или поне да облекчи страданията на болния. В настоящия момент медицината разполага само с болкоуспокояващи и противовъзпалителни препарати.

Артритът се класифицира като автоимунно заболяване. Това означава, че по неизвестна причина механизмът за самоизцеляване на организма променя посоката си към агресия. Организмът опитвайки се да се защити, започва да атакува не “противника” а самия себе си. Съществуват различни форми на артрит. Най-разпространената форма – това е остеоартрит /дегенеративно заболяване на ставите/, от което в по-голяма или по-малка степен страда 75% от възрастното население над 50 години. Остеоартритът може кратко да се охарактеризира като “износване” на ставите, предизвикано от продължително, травмиращо претоварване и нарушаване на обменните процеси. От нея често страдат танцьори, спортисти, пощальони и т.н. Обаче даденото обяснение е приемливо само до определена степен. Работата е там, че причините за възникването на това заболяване не се поддават на обяснение. Стареенето далеч не винаги е съпроводено с артрит.

На болшинството от хората е присъща преобладаваща киселинност, но организмът на едни лесно се справя с киселинността без явен ущърб за себе си, а при други дава “загуби”. Въпреки, че пушенето чувствително повишава риска на заболяване от рак на белите дробове, някои хора пушат цял живот и техният организъм издържа на това натоварване, благодарение на своите индивидуални способности.

Основните симптоми на остеоартрита са – пукане и болки в ставите, повишена чувствителност след нощен сън. При прогресиране на заболяването ставната течност изчезва, следва деформация на ставите, влошаване на тяхната подвижност, ставните повърхности се трият една в друга предизвиквайки болка, която често е непоносима.

Ако се позволи на остеоартрита безпрепятствено да прогресира, човек постепенно загубва способността си да се движи. Преди всичко той поразява тазобедрените, коленните и раменните стави и неговото коварство се състои в това, че характерните симптоми се появяват, когато ставите вече много силно и при това необратимо са повредени.

Ставните повърхности са покрити с хрущял, който служи за защитна подложка при триене. В хрущяла се съдържа белтъка колаген, който постоянно възстановява и реставрира всички повредени ставни повърхности. Ролята на смазка изпълнява веществото синовия, което действа като шарнирно масло.

Природата се е погрижила за това ставите, техните защитни покрития и смазката идеално да си взаимодействат помежду си. Клетките на синовиалната мембрана не само действат като смазка, но и изпълняват задачата по очистване на натрупаните отпадъци, благодарение на което ставите не се замърсяват и нормално функционират.

Човешките стави могат да издържат на значителни натоварвания. И докато ставите /и окръжаващата ги структура/ съхраняват своята химическа и механична цялост, те надеждно служат в продължение на целия човешки живот. Ставите могат да бъдат сравнени само с добре смазан мотор на автомобил. Ако се лишат ставите от необходимата смазка, ако се забрави за необходимостта от снабдяването им с вода и качествено гориво, те започват да дават дефекти или съвсем блокират. За разлика от автомобилния двигател организмът на човека разполага със защитни, самовъзстановяващи се механизми. Ако в организма е постъпило некачествено гориво, различните системи се стараят да го отстранят, като при това не  се повреждат жизнено важни органи. Но възможностите на тези механизми са ограничени. Ако ежедневно се “зарежда” с некачествено гориво и при това се ограничи снабдяването с вода и смазочни материали, той ще започне да се оплаква, изпращайки сигнал във вид на болест.

Ако ставата е повредена или инфектирана, организмът се опитва да го защити, обвивайки я с вещество, в чийто състав влиза хистамин. При това ставата отича, възникват болезнени усещания и възпалителен процес, което в съвкупност се нарича артрит. При това химическите процеси протичащи в този случай, са достатъчно сложни, за това ще се опитаме в опростен вид да представим причините, предизвикващи в ставите възпалителен процес.

Хистаминът се отделя предимно от намиращите се в кръвоносните съдове клетки, известни под названието “тучни”. Възниква въпросът: какво конкретно довежда до изхвърлянето и интензивното свръхпроизводство на веществата, съпътстващи възпалителния процес, в резултат на който се образуват болезнени симптоми и деформации присъщи за артрита?

Целителите – билкари, алопати и хомеопати считат, че причината са определени типове течни киселини, образуващи се от постъпващите в организма течности от животински произход, които организмът трудно преработва. При техния излишък те се окисляват, като се появяват свободни радикали.

Свободните радикали представляват токсични молекули, чието въздействие върху организма може да се уподоби с ръжда. Появяването на тези токсични молекули е предизвикано от наличието в организма на отпадъци, които не могат да бъдат метаболизирани (унищожени или изведени от организма). Те се разнасят по целия организъм нанасяйки непоправима вреда и намесвайки се във всички клетъчни процеси.Те стимулират изработването на лизосомни ферментни – вещества, чиято функция се състои в очистване на организма от натрупващия се отпадък. Проблемът, възниква, когато тези ферменти престанат да различават молекулите на свободните радикали от здравите тъкани и унищожават всички, които се намират в обсега на тяхното действие. В резултат те само задълбочават вече започналите процеси на разрушаване.

Случва се следното: в организмът се изработват защитни химически вещества, които се разпространяват навсякъде и при това се случва свръхвъзпроизводство на хистамин, простагландини, лейкотриени. В резултат всички се смесват в подобие на отровен коктейл и възниква артрита.

Що за химически вещества са това и каква е тяхната роля?

Първа и възможно най-важна роля от тях играе хистамина.

Вероятно вие сте чували за така наречения антихистамин лекарствени препарати, предназначени за потискане на предизвиканите от излишъкът на хистамина алергични реакции. Тези, които са се сблъсквали с алергията считат, че с хистамина следва да се борят на всяка цена. Това не е така. Хистаминът е катализатор стимулиращ секрецията на стомашните киселини. Той се съхранява в клетките, като се освобождава при алергичните реакции и изпълнява роля на регулатор, но не винаги може да различи враждебно присъствие от дружелюбното. В случаите на свръхизлишък от хистамин организмът още повече се окислява, което води след себе си редица проблеми.

В сравнение с хистамина лейкотриените притежават сто пъти по–силно възпалително въздействие. Организмът ги отделя за да се избави от течните киселини в свободен вид. Така както и в случаите с хистамина проблемите възникват при свръхпроизводство от организма на лейкотриени.

Простагландините – това са хормоноподобни вещества, които се синтезират от течностите. Те отговарят за регулацията на възпалителните процеси и способстват за повишаване температурата на телата, за да може организмът да успее да се избави от инфекции.

Възпалението, което е един от основните симптоми на артрита не е нищо друго освен реакция на организма от получено увреждане или инфекция, за борба с които той отправя левкоцитите.

Болезнените усещания и повишената чувствителност присъщи на артрита – това е “сигнал” за необходимостта от отдих и лечение на организма. Ние се опитваме да лекуваме артрита с болкоуспокояващи. Това е все едно да скъсаш проводника на предупреждаващата червена лампичка, сигнализираща за повреда в машината вместо да изясниш причината за това.

За съжаление в болшинството от случаите ние нямаме възможност да предоставим на ставите покой и да излекуваме сами себе си. Впоследствие това води до крехкост на костната структура в поразените участъци а фините и сложни химически механизми предназначени за лечение и възстановяване започват да функционират неправилно , причинявайки на ставите допълнителни вреди. В резултат човек става все по-скован в движението си, пристъпите на болки се усилват. Понякога тези процеси могат даже да доведат до срастване на ставните повърхности, след което ставите въобще загубват способността си да се сгъват.

При остеоартрита, като правило се оказва най-уязвима тазобедрената става. Тя се отнася към така нареченото шарнирно съчленяване, което винаги пребивава в състояние на работа, докато ние се движим, поради което тазобедрената става е защитена от плътен слой хрущялна тъкан. Тази тъкан най-силно е подложена на износване, което довежда до много неприятни последствия. Когато ставата се окаже до толкова повредена, че никакви усилия на организма не могат да я възстановят се прибягва до хирургична операция за замяна на тазобедрената става с изкуствена.

Основно от артрит са застрашени тези съединения на костите, които постоянно изпитват механични претоварвания, като коленните стави и гръбначния стълб. Междупрешленните дискове се състоят от хрущялна тъкан, която защитава съчлененията в гръбначния стълб. Ако тези дискове се износят, костите започват да се трият една в друга, което предизвиква болка и деформация. Впоследствие  триещите се кости се срастват помежду си. Загубата на подвижност в тези места може да се окаже толкова силна, че човек може да бъде принуден да проведе остатъка от живота си в инвалидна количка.

Освен тези стави, които понасят основните натоварвания сериозни увреждания може да получат и такива натоварени стави, като ставите на пръстите на ръцете. Често може да се види до каква степен пръстите на възрастните хора се деформират от остеоартрит.

Друг основен тип артрит е ревматоидният артрит. Той се среща рядко, но човек може да се разболее от него във всяка възраст, даже и в ранно детство. Това заболяване възниква в по-малко от 5% от населението, обаче то е едно от най-разрушителните. То също се отнася към автоимунния тип. Ревматоидният артрит за разлика от остеоартрита може да поразява всички стави и даже кожата. Възпалението бива много остро а болките и чувствителността са по-големи. Остеоартритът прогресира бавно, затова той е характерен за по-възрастните хора, докато ревматоидният артрит напада внезапно и в пълна сила. Имунната система започва да работи хиперактивно и автоагресивно т.е. против собствения организъм, като вместо да подобри самочувствието на човека тя още повече го влошава.

Често ставите силно отичат и подпухват, като тяхната деформация може да бъде много силна, от което пръстите придобиват характерния изкривен, сгърчен вид. Ако описаният процес продължи прекалено дълго, основната грижа за болния става отнемане на острата болка и възпалителния процес, поради които не работят ставите.

Ако артритът бъде оценен като резултат от безплодните усилия на организма да се защити от агресорите, ако се научим да разбираме организма е възможно да се появи шанс, да се излекуват всички разновидности на артрита.

 

Киселинна теория

Поддръжниците на холистичния подход смятат, че и артрита и ревматизмът се предизвикват от натрупване на киселинни отпадъци, които не са били изхвърлени своевременно от човешкия организъм и се “складират” именно в ставите, постепенно натрупвайки се и затруднявайки подвижността. В началото те са незабелязани, но постепенно се втвърдяват и кристализират. Естествено те предизвикват дразнене, тъй като са отровни.

В ставите, като защитна мярка започва възпалителен процес, при което традиционните медицински методики предписват прилагане на обезболяващи и противовъзпалителни препарати. Което не може да попречи на натрупването в ставите на киселинни отпадъци. След време възникват деформации, при което ставите не само изглеждат уродливо, но са болезнени и неподвижни.

 

Алергия към хранителни продукти

Съгласно някои теории артритът представлява алергична реакция спрямо някои хранителни продукти. По някаква непонятна причина организмът оценява съвършено безвредни вещества като опасни и отделя по-голямо количество хистамин, за да се избави от тях. Винаги е много трудно да се открие вида на продукта предизвикващ артрит, но все пак е възможно в краен случай да се предположи, че става нещо непонятно с храносмилателните процеси, при което започва акумулиране на отпадъци водещо до артрит.

 

Факторът на наследствеността

Добре е известно, че някои разновидности на артрита се предават по наследство от поколение на поколение. Затова всички влизащи в рисковата група преди всичко трябва да коригират своето хранене, строго да следват диета и да приемат коралов калций за профилактика.

 

Бактериални фактори

Случва се лизосомните ферменти да атакуват винаги присъстващите в организма приятелски бактерии, които разпознават като враждебни. В резултат възниква възпаление, което още повече ускорява увреждането на ставите.

Изхождайки от горе казаното може да се направи извод, че артритът – това е много опасно заболяване с крайно неблагоприятни последствия.

Да разгледаме както традиционния, така и алтернативния подход към лечението на артрита.

 

Традиционни методи за лечение на артрита

Медикаментозно лечение

Артритът – това е разпространено заболяване съпровождащо се от силни болки, затова фармацевтичните компании влагат милиони, за да създадат препарати против него. За съжаление те са постигнали само частичен успех и препаратите, които се прилагат за лечение на артрита по същество са само силно действащи обезболяващи. Въпреки несъмнената полза от тях е необходимо да се ползват внимателно.

Лечението на всички форми на артрита се провежда с използването на нестероидни противовъзпалителни средства /НПВС/.

Действието на противовъзпалителните препарати е основано на потискане простагландините около възпалената става. Тези препарати разрушават слизестата обвивка на стомаха докато се появят язви и язвено кръвотечение, съпроводено с болки.

За алтернатива на НПВС, основана на аспирина служи парацетамола, но той предизвиква и нежелателни странични явления. Парацетамолът не предизвиква разстройства на храносмилането, но неговото дълго прилагане може да доведе до сериозни проблеми с работата на черния дроб.

Като пропуснем положителните моменти /снижаване интензивността на болката и намаляване отичането на ставите/, прилагането на НПВС предизвиква редица негативни последствия. Работата е там, че тези медикаменти едновременно снижават способността на хрущялната тъкан към самовъзстановяване а при осеоартрита фактически ускоряват темповете на разрушаване на хрущяла. Те блокират действието не само на тези простагландини, които са въвлечени в процеса на борба с остеоартрита, но и на тези, които участват в жизненоважни за организма функции.

При лечението на остеоартрита също се прилагат кортикостероиди, които понякога се впръскват директно в ставите. През 1950-те години те широко са били рекламирани в качеството си на чудодейно средство, обаче с течение на времето станало очевидно, че предизвикват и негативни странични явления.

Основните странични ефекти от действието на кортикостероидите при лечението на артрита включват в себе си изменението текстурата на костите, зачестяване на менструалните цикли, спадовете в настроението, нарастването на апетита, рязко увеличаване на теглото. В резултат на тяхната употреба кожата се изнежва, като става по-чувствителна към ожулване, удряне или натъртване. При редица пациенти се наблюдава явлението задържане на течности. Те също затрудняват отделянето от организма на собствени стероиди, вследствие на което не трябва рязко да се прекратява тяхната употреба. В заключение те могат да предизвикат даже остеопороза. Сега стероидите се предписват само в тези случаи, когато не сработват НПВС.

Още един препарат фенилбутазон, също някога наричан чудодеен сега е премахнат от лекарската практика, защото потиска производството на левкоцити от организма.

 

Терапия със злато

През 1970-те години се появява нов способ за лечение на артрита с помощта на инжекции с колоидно злато. Понякога то се назначава след курс на НПВС.

Колоидното злато се употребява във вид на дълбоки вътрешномускулни инжекции, при които в началото на лечението се предвижда обезателен седмичен курс, след което се съкращава до поддържаща дозировка. Резултатът се усеща след 6 и повече месеца. Разбира се, че това е способ на лечение недостъпен за всеки.

Начинът на прилагане на златото в качеството си на лекарствен препарат е бил случайно открит в началото на ХХ век при лечението на туберкулозата. Няма съмнение в това, че при някои случаи златото помага, но при това могат да възникнат нежелателни странични ефекти във вид на алергични реакции на кожата и слизестите повърхности: обрив, възпалителни процеси около устата и венците, понякога се нарушава работата на бъбреците, възникват патологични изменения в кръвообращението.

 

Медни гривни

Едно време било модно носенето на медни гривни, при това и до сега вие може да ги видите по китките на хората. Обаче имат ли те терапевтично въздействие или това е чисто плацебо, трудно е да се каже уверено. Медта като микроелемент до известна степен има положително въздействие на болните от артрит, но тя действа значително по-добре в съчетание с други средства и във вид на полиминерални добавки.

Днес всички споделят мнението, че няма никакви научни потвърждения за това, че медните гривни в някаква степен помагат срещу артрита, но въпреки това те са съвършено безвредни. А психологическата подкрепа е важна при лечение на всяко заболяване.

 

Хирургическа намеса

Най-широко  известен вид хирургическа намеса при артрита е – операцията за замяна на тазобедрената става, преди която се провежда щателна рентгеноскопия. Обаче не обръщайки внимание на обнадеждаващите резултати операцията се смята за крайна мярка. Необходимо е не само прилагането на пълна наркоза и продължително пребиваване в болница, но и сложен възстановителен период. При това срокът на експлоатация на изкуствената става е само 10 години, след което се изисква нейната подмяна.

В ранните стадии на артрита операционната намеса, като правило не се прилага. В настояще време успешно се провеждат операции и на поразени от артрита коленни стави.

 

Терапия при депресия

Всички болни от артрит без изключение са подложени на дълбока депресия. Хората стават раздразнителни и капризни. Ние можем да ги разберем и да им съчувстваме. Депресията която съпровожда артрита обикновено се лекува с антидепресанти, при което организмът отново се претоварва, но вече от други вредни вещества.

Възможно най-доброто средство за противодействие на депресията предизвикана от артрита е груповата терапия способна коренно да променя настроението и да въздейства на приемането от болните на своите проблеми. Старата пословица гласи: “Споделената беда е вече половин беда”.

 

Алтернативни методи за лечение на артрита

Диетологичен метод

Широко е известно, че при излишното тегло рязко нараства натоварването на ставите. Очевидно е, че колкото по-малко тегло се налага да носят върху себе си болните стави, толкова им е по-леко да се борят с артрита и толкова по-малка ще бъде деформацията им. Обаче, доколкото всички ограничения в яденето изискват труд и страдание, защо да прилагаме позитивен диетичен подход а не по-просто да ядем по-малко?

На тема прилагане на диета за лечение на артрита са написани цели монографии. Ползата от диетологичния метод считан някога за недоказуем сега стана основание повсеместното му прилагане. Днес рядко лекар ще рискува да заяви на своите пациенти, че доказателства за ползата от диетологичния метод няма и не си струва даже да се пробва.

Диетологичният метод в лечението на артрита не е откритие. Още през 20-те години на ХХ век американският лекар Уилям Хей предписвал на своите пациенти страдащи от артрит да не приемат таблетки а да променят своето хранене. Той считал, че няма такова лекарство, което би могло да се справи с артрита без вреда за организма и се оказал съвършено прав.

Диетата на д-р Хей станала тема за много бестселъри. Тя е основана на “правилното” съчетаване на хранителните продукти, които при смесване  не влизат в конфликт. Това означава, че не трябва да се смесва белтъчна с въглехидратна храна. Необходимо е да се изключват такива съчетания на продукти, като хляб и кашкавал, месо и макарони /картофи/. Между приемането на храната трябва да минат  поне четири часа, за да може стомахът и храносмилателните ферменти правилно да функционират.

Уилям Хей е роден в щат Пенсилвания през 1866 година, а в 1891 година в Ню Йорк получил диплома за лекар. В продължение на 16 години той последовател на традиционната медицина, докато не го подвело собственото му здраве.

Решавайки собствените си проблеми, той се убедил, че медицината се занимава не с причината за заболяването, а с неговото проявление и се избавя от него посредством лекарства или хирургична намеса.

Д-р Хей стигнал до заключението, че главната причина за болшинството заболявания е нарушаване на химичния баланс, предизвикано от излишното акумулиране на киселинни отпадъци в организма.

Природата е предвидила механизми за самоочистване, но условията за живот на съвременния човек, неговата леност не позволяват на тези механизми качествено да изпълняват своите функции. В резултат вредните вещества се отлагат в различни части на човешкия организъм: съдовете, ставите, в черния дроб, бъбреците, жлъчния мехур и т.н. Макар, че организмът прави всичко възможно за отвеждането на шлаките, обменните му  процеси не са в състояние да се справят с тях. При това всички системи на организма попадат в състояние на автоинтоксикация, т.е. отравят се сами себе си.

Състоянието на излишна киселинност снижава алкалния потенциал на организма. Д-р Хей дошъл до извода, че причината поради която в организма нараства киселинността, това е излишъкът на месни продукти, рафинираните въглехидрати, смесеното хранене, запекът.

Д-р Хей смятал, че има начин за предотвратяване на това натрупване. Достатъчно е да се ядат само продукти, които не довеждат до нарастване киселинността на организма и да не употребяват едновременно храни с различен характер.

Отначало учението на д-р Хей срещнало яростна критика. Против него от страна на колегите било повдигнато обвинение в безсмисленост. Даже и сега традиционната медицина демонстрира скептицизъм по отношение на диетологичния подход.

Ето съкратеният вариант на диетата на д.р Хей:

Въглехидратна храна с високо съдържание на захар не следва да се яде едновременно с белтъчна храна и кисели плодове.

1.       Зеленчуците, салатите, плодовете трябва да станат основни ежедневни продукти на храненето.

2.       Белтъчините, въглехидратите и мазнините трябва да се употребяват в малки количества.

3.       Препоръчват се само комплексни въглехидрати, не трябва да се ядат тестени изделия и продукти съдържащи рафинирана захар.

4.       Между ядене на храни от различен характер трябва да минат поне четири  часа.

Защо не трябва да се съчетава белтъчна с въглехидратна храна? Основната причина се крие в това, че белтъчините изискват за усвояването си кисела среда, а въглехидратите – алкална, така че при едновременната им употреба и на едните, и на другите става смесване на различни стомашни ферменти, влизащи в конфликт помежду си.

Именно киселинно образуващата храна довежда до натрупването на отпадъци. Алкално образуващите храни се преработват в организма без проблем. Доктор Хей считал, че обемът на алкално образуващата храна трябва четири пъти да превишава киселинно образуващата в ежедневния порцион на хранене на човека.

Към алкално образуващите храни се отнасят зеленчуците, салатите, свежите плодове, млякото, бадемите; към киселинно образуващите продукти се отнасят всички продукти от животински произход  /месо, риба, молюски, яйца, кашкавал/, орехи, ядки /без бадемовите/, продукти съдържащи скорбяла /хляб, тестени произведения, а също така и булгур/.

Д-р Хей призовавал всички да се придържат към простото правило /макар че на практика да се следва е доста сложно/: да се ядат много свежи плодове и зеленчуци, сложни въглехидрати и нерафинирани продукти, да се ограничи употребата на месо, риба, млечни продукти, рафинирани въглехидрати, да се избягва употребата на чай и кафе, никога да не се пуши, да не се употребява алкохол, ограничавайки се понякога с чаша вино.

Обаче даже сам д-р Хей смятал, че не всички ще успее да изпълни всички изисквания на диетата. За това трябва да има достатъчно убедителна причина. Ако у човека няма сериозно хронично заболяване, не си заслужава да се подлага на безсмислени трудности и лишения. Но ако твърдо се следват предписанията на д-р Хей можете да бъдете напълно уверени, че артритните болки ще започнат да затихват.

Доколкото основните положения на диетата на д-р Хей са изложени преди много години, вече много болни са могли  лично да се убедят в нейната ефективност.

Като основен свидетел на правилността на теорията на д-р Хей може да послужи примерът с Дорис Грант. В момента на написването на тези книга тя навърши 80 години. Тя е следвала принципа на разделното хранене 30 години.

 За системата на хранене на д-р Хей Дорис Грант разказала в своята книга “Food Combining for Health” /”Основи на здравословното хранене”/.

Когато тя нямала още 30 години, страдала от силни ревматични болки в ставите и едва не станала инвалид. Тя изпробвала всички видове съществуващи тогава лекарства, но безуспешно. Случайно узнавайки за диетата на д-р Хей, от отчаяние решила да я изпробва като последно средство. С удивление открила, че след седмица болките в ставите отслабнали, а след месец съвсем изчезнали. По нейни думи, диетата не “лекува”, а дава на организма възможност да се самовъзстановява.  До този момент Дорис не е нарушавала своята диета. Тя счита, че само това и е позволило да доживее 80 години.

Всеки следващ диетата на д-р Хей е успял да се освободи от изтезаващите болки на артрита в течение на две седмици.

Соня Нюхауз, авторка на редица книги, също успяла да се излекува от артрита, който я поставял под угрозата на инвалидността, само благодарение на диетата. В своята книга “Complete Natural Food Fast” /”Всичко за натуралната храна”/ тя се опира на основните положения на хранителната киселинно-алкална теория и доказва, че смяната на начина на хранене от киселинна към алкална храна и е помогнала не само да се избави от артрита,но и да избегне нови болести.

По нейни думи у здравият човек кръвта трябва да е слабо алкална, но у болшинството съвременници плазмата на кръвта преобладаващо е подкиселена. Кръвта, в която нараства излишната киселинност натрупва в себе си отпадъци, от които организмът не е в състояние да се избави.

Киселинно и алкално образуващата храна не трябва да се бърка с нейните вкусови качества. Тук става дума за процесите, на които продуктите са подложени в организма. Процесите образуващи киселинността или алкалността се определят от веществата оставащи в организма след приключването на храносмилателния процес.

Киселинно образуващата храна оставя след себе си в организма фосфор, сяра, хлор, когато алкално образуващата храна оставя натрий, калий, калций и магнезий.

На болните от артрит, а също и на страдащите от болки и повишена чувствителност на ставите се препоръчва да се въздържат от месо и млечни продукти, а също и яйца. Следва да се откажат и от пределно киселинни продукти , такива като захар и напитки с високо нейно съдържание /бира, уиски/.

Ако вашата диета 60% се състои от зеленчуци и плодове не би трябвало да имате никакъв проблем с киселинно-алкалния баланс в организма.

Сюзън Портър , която също успяла да се справи с артрита благодарение на диета, написала книгата “Conquering Arthritis” /”Победеният артрит”/. “Ако вие никога не сте боледували от артрит, вие едва ли ще успеете напълно да си представите, доколко ужасяваща е болката и принудителната неподвижност. Болката е подобна на неугасим, изгарящ, никога не стихващ пламък в поразената става. Даже силните обезболяващи препарати могат едва-едва да я притъпят.Тази болка оказва на нещастния човек разрушително въздействие, предизвиквайки депресия и стрес”, - пише тя.

Сюзън Портър се избавила от артрита още през 1980 год. След като лекуващият я лекар и съобщил диагнозата тя веднага предприела мерки към рязка промяна в ежедневния си порцион, в който изобилствали твърди, мазни, солени храни и който бил типичен за западния начин на хранене. Наложило и се да си промени  навиците  като яде повече плодове, растения и не тлъсто месо в умерени количества.

Според нейните  думи, през цялото време на усилията и  представителите на официалната медицина и се присмивали, но настъпилото след това подобрение било толкова поразително, че тя решила да издържи до край. Нека артритът  бил неизлечим, вече неговите проявления станали толкова незначителни, че тя все по-рядко си спомняла, че била все още  болна.

Няма никакво съмнение, че противоартритните диети са ефективни, при това винаги е желателно да се яде тази храна, която е присъща за вашия регион а не внесената от другите краища на земното кълбо!

Всички болни от артрит са длъжни крайно внимателно да прилагат в своя порцион домати или картофи. Съвременните диетолози са единодушни, че тяхното влияние е негативно. Както се оказало, зеленчуците от семейство барабоеви растения /картофи, домати, татул, тютюн, беладона/ съдържат някакъв ингредиент, предизвикващ обострянето на артрита, което се потвърдило от широкомащабно изследване на болни /повече от 8000 човека/, проведено в началото на 80-те години. То показало, че при повече от 70% от болните настъпило значително облекчение, след като  те изключили от порциона си  продуктите на това растително семейство.

Месните и млечните продукти съдържат арахидонова киселина, която силно окислява организма. Печената храна, кофеинът и  алкохолът пряко въздействат на надбъбречните жлези и предизвикват претоварване на организма.

Проблемът с антиартритната диета се състои в това, че болшинството от болните не издържат на нейните ограничения. Човек бързо свиква да гълта хапчета. Алек Форбс, лекар от центъра по ракова терапия в Бристол, винаги предупреждавал пациентите, че ако те не следват здравословен диетологичен режим ще им се наложи за цял живот да “бъдат” на таблетки. На това болшинството  пациенти отговаряли така: “Давайте вашите таблетки, докторе”.

Употребата на коралов калций до определена степен снижава негативното въздействие на “забранената” храна и позволява придържането към не така строга диета.

 

Антиоксиданти

Съгласно киселинната теория причината за артрита е излишната киселинност, при която в организма се образуват свободни радикали. Това са много токсични вещества разрушаващи живата тъкан. За нейната неутрализация се употребяват специални антиоксиданти.

През последните години от учените от много страни били проведени различни изследвания на антиоксидантите. Даже тези, които се придържали към традиционните методи в медицината се съгласили, че борбата със свободните радикали играе важна роля в лечението на редица хронични заболявания.

Веществата притежаващи свойствата на антиоксиданти са селен, витамин Е, цинк, хром, витамин С, витамин А. Тези вещества притежават способността да неутрализират свободните радикали. Те се препоръчват на всички болни от артрит и особено в подходящи поливитаминни и полиминерални комплекси.

Един от най-добрите антиоксиданти днес - това е кораловият калций.

 

Зеленокрилчати миди

В края на 1970-те години било установено, че екстрактът получен от  зеленокрилчатите миди, срещащи се в района на Нова З