ПАУ Д’АРКО - МИТОВЕ И ИСТИНА
Олга Бутакова

 

 Искам да изкажа особена признателност на Николай Константинович Хлебников за многото часове, понякога през нощта, които той е прекарал в превеждане на информативни източници. И за неговата активна подкрепа в използването на препарати от натуралната медицина.

 Всичко започна през май 1989 година.

Живееше млад, красив и пълен с надежди за бъдещето човек. И той много се радваше за това, че всичко е пред него.

И ето изведнъж, в един майски ден, му поставили диагноза – рак (Лимфогрануломатоза IIа КС). Лекарите назначиха лечение и започнаха месеци в борба, които се точеха като години, години на борба за живот! В съзнанието ми не се побираше това, че всички надежди и живота могат да бъдат прекъснати така, просто, в самото начало. Човекът не можеше да си представи, че слънцето ще изгрява, земята ще я има, вятъра, морето, звездите – всичко ще съществува, а него няма да го има!

Възлите бяха увеличени над ключицата, гръдната кухина (кош), в подмишничните области, и опорака(на тънко и дебело черво). Започна лъчетерапия. През първите петнадесет дена на линейния ускорител беше получена доза в 40Гц. И ето след пет дена са изгорели хранопровода, бронхите, слюнните жлези. Трудно е да дишаш, да говориш  и даже да пиеш вода, а най-главното – постоянното гадене, от което е невъзможно да се избавиш. След десет дена започна да пада косата, и разкошната къдрава буйна коса бързо напусна главата. Състоянието бързо и стремително се влошаваше -  изгорели са черния дроб, далака, следлъчева пневмония (изгаряне на белите дробове), следлъчев перикард (изгаряне на сърцето), изгаряне на червата и репродуктивните органи… Поради това, че е била добавена облъчваща доза до 90Гц в общото количество. Искам да отбележа, че леталната доза 100Гц, която предизвиква смърт след няколко часа или дни, защото е увредена централната нервна система.

Доза от 10-50Гц – смърт след 1-2 седмици (вътрешни кръвоизливи). Доза 3-5Гц – 50% от облъчените умират в продължение на 1-2 месеца (увреждания на костния мозък).

Вероятна оценка на 1Гц (стохастические ефекти):

-смъртност от левкоза – 2 души от 1000 облъчени;

-рак на щитовидната жлеза – 10 души от 1000;

-рак на млечната жлеза – 10 души от 1000 и т.н.

Лекарите добавиха химиотерапия (винкристин, винбластин). Анализа на кръвта повече напомняше на вода, отколкото на нещо, което дава живот на организма.

И човека бе “прекършен”. Той престана да става, да усеща света, да се радва на слънцето…, всичко. В стаята където лежеше почти постоянно горяха бактерицидни лампи и освен лекари там никого не пускаха, и от мисълта за безизходица и самота, буквално “изтръгнаха от ръцете му надеждата”, беше ужасно.

Когато започна кръвоизлив, отсрещната стена се покри с алени струи кръв, бликащи от гърлото.

Усмихвайки се на себе си, той си помисли:”Като в Петродворец. Самсон, разкъсващ лъвската паст”, съзнанието се замъгли и започна да напуска, вече неспособното да се бори тяло.

Лекарите, някак спрели кръвта, побързаха да го изпишат в къщи. “В къщи!”, - звучеше в главата на човека,-“по-бързо в къщи!” Предавайки го в ръцете на майка му, лекарите, с наведен поглед, казаха:”Дръжте се. Не повече от три седмици.”

В къщи, където така искаше да бъде човекът, поставиха леглото му, за да може да вижда кой влиза. Сили да се повдигне, както и преди нямаше, но надеждата се върна, макар и никой да не можеше да му помогне в неговата беда. Идваха приятели, идваха роднини, и той знаеше, че това са прощални посещения.

Вярата и надеждата живееше само в него и в неговата възрастна майка – инвалид, която нямаше нищо по-скъпо от него. Страха да надживее собственото си дете й даваше сили да се бори заедно с него. След няколко дни, той видя роднините си от Прибалтика, които дойдоха в траурни дрехи и с венци – те идваха да го погребват.

Но буквално един час преди това, от аерогарата му донесоха неголеми шишета с капсулирана билка, която му изпращаха приятели от САЩ, доколкото презокеански полет човека не би преживял. Шишетата не бяха големи, но човекът още не знаеше каква сила се крие зад простото наименование Пау Д’Арко (кора от мравчено дърво).

Виждайки, че роднините са в някакво объркване,”Ама че работа! Рано пристигат”, и, мобилизирайки цялата си воля, започна да пие изпратените му заветни билкови капсулки. Пиеше ги в такива количества, както му подсказваше неговото изгорено ,но туптящо сърце. И започна да чака. Първа крачка, първа разходка на улицата, “Сам! Със собствените си крака! Боже, колко е хубаво!”, първата крачка по стълбата – и ето “височината е покорена”.

Когато свършиха поставените от лекарите срокове, човекът отиде в болницата за контролен преглед. И каква беше изненадата на лекарите, когато го видяха, та нали той бе четиридесет и първия. Четиридесет от своите приятели той изпрати за времето на престоя си в болницата, в дългия и никога несвършващ път. Той всичките ги помнеше по име и лице. Най–старият от тях беше на тридесет и три години, едва усетил “Христовата възраст”, а най–младия – бе на шестнадесет години.

Той през цялото време делеше с тях своите надежди и стремеж към живота. Той, един по един ги водеше по дългия коридор на болницата с желязната трополяща количка. Той се спускаше на долу с тях по криволичещите лабиринти за поредната доза облъчване. Той, докато самият имаше сили, ги водеше в близкото кино на вечерни прожекции. Той, преди да се “прекърши”, като че ли с предчувствие, устрои такава забава – събирайки всички в една стая!

“Син, син скреж

Нападал по жиците,

В тъмно - синьото небе

Синята звезда…”

Свиреше китара и всички пееха. Това бе последната нощ, когато те бяха всички заедно.

Та нали с тях през двата месеца идваха да се разделят мъже и жени. Техните майки викаха в коридора:”Господи, вземи мен, вместо детето!”, когато лекарите в стаята се опитваха в последния миг да им “върнат” живота…

Спомените за тези хора живеят в него. Те оставили него вместо себе си.

Човекът преживя и се върна там, където беше, за да предотврати, за да предпази, да не дава възможност да се развива раковата катастрофа…

Преди дванадесет години този човек бях Аз!

 Pau D’Arco                                                                          Пау Д’Арко

                 Семейство: Bignoniaceae (Бигнониацеа)

      Клас: Tabebuia (Табебуйа)

      Видове: Heptaphylla (хептафила);

                    Impetiginosa (импетигиноза);

                    Avellanedae (авеланеда)

 

      Използвани наименования:

Пау Д’Арко                Pau D’Arco

Ипе Роксо                  Ipe Roxo

Лапахо                                   Lapacho

Тихуари                     Tahuari

Тахибо                                   Taheebo

Табебуйа ипе             Tabebuia ipe

Тиджи                                    Taji

 

      Използвана част:  кора

      Описание

      Ползване

 

      Действие:

Аналгетично

Антибактериално

Антимикотично (противогъбично)

Антимикробно

Антиоксидантно

Противопаразитно

Противовъзпалително

Антимутагенно

Антиревматично

Антиканцерогенно (противораково)

Антивирусно

Имуномодулиращо

Имуностимулиращо

Слабително

Цитотоксично

Антилевкимично

 

 

      Фитохимия:

Алуминий

Антрахинони

Аскорбинова киселина (витамин Ц)

Бета-каротин

Бета-ситостерол

Калций

Въглероди

Хром

Кризофанова киселина

Кобалт

Дехидро-алфа-лапахон

Дехидрозолапахон

Дехидротектол

Мазнини

Целулоза

Желязо

Лапахол

Магний

Манган

Нафтахинони

Ниасин

Фосфор

Калий

Белтъци

Рибофлавин (витамин Б2)

Селен

Кремний

Натриев бикарбонат

Тиамин (витамин Б1)

Цинк

 

Обичайна доза:

От половин до една чашка от настойката 1-3 пъти на ден.

Или по 2 капсули 3 пъти на ден.

 

Етноботаника: използване по света

Бразилия – противогъбично, антимутагенно, при изгаряния, рак, кандидоза, екзема, болест на Ходжкин, левкемия, ревматизъм, стоматит, сифилис, язва, рани.

Южна Америка – алергии, противогъбично, противовъзпалително, антибактериално, при артрит, рак, кандидоза, запек, диабет, дизентерия, треска, гастрит, стомашно-чревни разтройства, инфекции, очистително, при простатит, сифилис, язва.

САЩ – алергии, обезболяване, противовъзпалително, антивирусно, антибактериално, противогъбично, противомикробно, антимутагенно, антиоксидантно, антипаразитно, артритно, при изгаряния, рак, нарушена циркулация, простуда, диабет, дизентерия, треска, грип, стомашно-чревни разтройства, болест на Ходжкин, инфекции, очистително, левкемия, заболявания на черния дроб, Вълчанка, остеомиелит, болест на Паркинсон, простатит, псориазис, заболявания на дихателните пътища, кожни язви, сифилис, язви.

 

По цялата земя съществуват растения, които при разумно използване имат удивителната способност да лекуват или предотвратяват рак, инфекции, простуди, с една дума, заболяванията на човечеството. Те растат, цъфтят и концентрират различни лечебни вещества в своите тъканите. А задачата на животните и хората е да намерят техните лечебни възможности и да ги използват съгласно устройството и принципите на природата. Това търсене не започва и не завършва в изследователските лаборатории. То започва с опита на обикновените хора, които живеят близо до земята и природата, на които, всичко което им е нужно е желанието да съхранят здравето си, да предотвратят болестите и ако е необходимо да ги лекуват. И търсенето завършва тогава, когато останалата част от света приеме събрания опит и знания и ги включи в собствената система за опазване на здравето.

Необходимостта от научни изследвания е резултат от натрупването на интересни и понякога много полезни данни, в най-добрия случай – това открива нови възможности за ефективно използване на мъдростта на древните народи.

Науката и традициите не бива да се противопоставят. Това се получава, когато се задават неправилни въпроси, получават се неправилни отговори, не се изследва необходимия материал, в изследванията не са привлечени необходимите хора, а тези, които са препълнени със собствената си значимост и не искат да приемат желанието на хората да узнаят за откритите лечебни дарове, които ни дава природата.

Пау Д’Арко се намира на половината път от широкомащабното използване. Сведенията, показващи ефективността на това растение са съсредоточени в някои области на земята, други области продължават да игнорират основните източници на информация.

Ние искаме да вярваме, че Пау Д’Арко, с течение на времето, ще излезе под слънчевата светлина и ще заеме своето пълноправно място, като едно от великите лечебни растения на земята.

Доктор Моури от Мауненвесткия институт по растителна медицина в Солт Лейк Сити, щат Юта, е направил анализ на стотици научни изследвания, касаещи Пау Д’Арко. Още повече материали са били обработени при изучаването на практическото използване на това растение в целия свят и за удивителните му свойства.

Един от последните, велики, но всъщност неусвоени източници на натурални ресурси на земята се явява Южна Америка.

Фитотерапията, която се прилага на този континент в основата си не е известна на останалата част от света; недостъпността на великите гори заедно с отсъствието на интерес за изучаване, съхраняват тайните на този регион, обвит в сумрак. В сравнение с Африка, която се явява континент в светлина.

Опитите за увеличаване ползването на южноамериканските билкови средства са много сложни.

Само с огромен труд може удачно да се идентифицират, добиват и експортират растителни материали. Голямо количество растения, който влизат от южните съседи на САЩ не са правилно разпознати или са неправилно събрани, или въобще има износители, които имат смътна представа какво трябва да се търси.

Всички тези сложности не бяха спестени относно всичко, което е свързано с продажбата на Пау Д’Арко.

Пау Д’Арко (Tabebuia avellandedae и Tabebuia impetignosa) произхождат от влажните гори и планини на Парагвай, Аржентина и Бразилия. Ние знаем за това растение от около 100 години, но независимо от това, опитите за износ на лекарствено активното Пау Д’Арко бяха по-често неудачни. Въпреки трудностите, интереса към това  растение оставаше прекомерно висок, поради великите способности на това растение за лечение на рак, кандидози и други инфекции, дегенеративни заболявания, такива като артрит и множество, множество други болести.

Всеки, който се е сблъсквал с неуспех при лечение с жен-шен или златен корен може да срещне неуспех и с Пау Д’Арко. Това е свързано с това, че в действителност възможността да се сдобиеш с жен-шен и златен корен (с добро качество) е много по-голяма от това да се сдобиеш с добро качество Пау Д’Арко.

Болшинството от комерсиално предлаганото Пау Д’Арко е много далеч от лечебните възможности. Това произтича от отсъствие на необходимия контрол за всеки стадий от производството. Хората, които събират, незнаейки коя точно част на растението съдържа активния материал, събират всички части от растението.

Целителите, незаейки за традиционно прилаганите лечебни методики, правят неефективни назначения.

Собствениците на кораби не обръщат внимание на увреждащите фактори при транспортиране.

Производителите нямат представа какво трябва да съдържа истинското Пау Д’Арко (нямат никакво желание да отидат в Южна Америка и да погледнат), не могат да обезпечат правилен контрол на качеството или да създадат практика за стандартизация на активните компоненти.

Вие трябва да бъдете много внимателни при избора на Пау Д’Арко и да купувате само, ако сте сигурни в производителя. С една дума, по-добро Пау Д’Арко може да се намери при производител, който се е специализирал за това растение.

Преди да преминем към непосредствено разглеждане на всички митове и истини за Пау Д’Арко, ето няколко причини поради които ви е необходим неговия прием:

1.Болести, свързани с имунен дефицит;

2.Неблагоприятна околна среда;

3.Напрегнат ритъм на живот;

4.Прекомерна употреба на алкохол, горещо кафе, чай;

5.Травми и операции;

6.Вегетарианска храна;

В действителност причините за приемане на Пау Д’Арко са много и по-нататък ние ще се опитаме по-обемно да ви разкажем за това растение.

Билковата терапия съчетава използването предимно на растения за цялостно лечение на човека. Взима се предвид медицинската история на пациента и психологически фактори, условията на обкръжаващата среда за откриване на дълбоките причини за проява на симптомите. Билките, използвани за лечение на определени състояния, имат за цел не да премахнат симптомите, а да помогнат да се възстанови нормалната работа на органа, за да може той сам да се бори с болестта.

Три главни направления за използването на билки:

I.Пречистване и детоксикация. Сигурно извеждане на отровни вещества от организма.

II.Насочване към здравето и неговото поддържане. Противодействие на физическите прояви на болестите, стимулиране на собствените защитни способности на организма.

III.Укрепване на здравето. Укрепване на здравето посредством повишаване тонуса на органите, осигуряване на храна в кръвта и за тъканите.

 

Запознаване с вида

Семейство: Bignoniaceae (Бигнониацеа)

                               Ипе Роксо (Пурпурно Ипе)

                               Лапахо (Tabebuia avellanedae)

Пау Д’Арко, Ипе Роксо, Тахибо, широко известното дърво в Централна и Южна Америка, едно и също дърво има различни имена, в зависимост от страната и региона, където той расте.

В Бразилия семейство Ипе съществува в различни цветови видове и принадлежи към групата дървета, наричани Пероба или Ипе Пероба.

Видовете със слабо оцветена дървесна част, са наричани Пероба, в други райони видове с кафяв или кафяво-зелен цвят се наричат Ипе Табако (наречени така заради тютюневия цвят на дървесината), всъщност една и съща група дървета”Пероба”, която се отличава само по цвета на дървесината. И двете разновидности на дърветата имат жълти цветове, култивират се и могат да се използват за декоративни нужди.

Пау Д’Арко и неговите роднини са най-често срещаните ландшафтни дървета на южноамериканските градове, заради тяхната красота. То също е популярно в промишлеността, защото неговата висококачествена дървесина се явява една от най-плътните и твърди в тропическите гори. Пау Д’Арко широко се използва от строителство на къщи до направата на лодки и селскостопански изделия.

Също така, вида дърво, наречено Ипе Роксо поради тъмно-червеното, пурпурно оцветяване на дървесината, наричано още Пау Д’Арко(което означава дърво за изготвяне на копия и стрели), е широко разпространено и използвано като декоративно дърво.

Пау Д’Арко достига височина 30 метра, а ствола може да достигне от 1,5 до 2 метра в диаметър.

Всичките разновидности са особенно устойчиви на разрушение, повреда от термити и насекоми, често ги сравняват по здравина с Европейския дъб, само че те го надминават със силата си десетки пъти.

Известни са повече от 100 вида дървета Пау Д’Арко, но само няколко от тях притежават висококачествен материал, и тези, които го събират трябва да бъдат добре квалифицирани, за да установят разликата.

Лечебната част на дървото се явява кората, а именно нейния вътрешен слой, който се нарича флоам. Цялостното използване на кората, съдържащо и мъртво дърво, значително понижава активността на материала.

На някои места се пише за различие между Пау Д’Арко Колорадо (червено Пау Д’Арко) и Пау Д’Арко Морадо (пурпурно Пау Д’Арко), което расте в по-студени климатични области, такива като високопланинските части на Андите и Парагвай. Прецизното изследване на преимуществата на лечебните способности на тези две разновидности Пау Д’Арко, определя пурпурното като малко по-добро.

Повечето химически анализи на Пау Д’Арко са правени с дървесината, а не на флоама(вътрешния слой на кората), който притежава лечебните свойства. Абсолютно неразбираемо е защо така е станало. Едно от обясненията може да бъде това, че дървесината съдържа достатъчно количество от двете най-важни съставки лапахол и табебуин, което е удовлетворило провежданите изследвания.

Възможно е в момента когато терапевтичната активност на тези съставки бъде щателно изучена, изследователите да обърнат внимание на флоама. Независимо от това, може смело да се каже, че живата кора съдържа същите съставки както и дървесината, плюс още някои, което я прави по-силна и обяснява защо вътрешния слой на кората е много популярен като народно лекарствено средство. Всъщност този, който е изучавал световната литература за приложение на лекарствените растения, знае че именно живата част на кората от растението се използва за лекарство, но не и дървесината.

Причината е ясна: хранителните вещества и представителите на химическите вещества се използват за поддържане живота на дървото и се съдържат в камбиалния слой и във флоама на живата кора. Жизнените процеси на дървото протичат в тесния коридор между външната кора и вътрешната сърцевина. Махнете кората на дървото и вие ще намерите влажни, много тънки слоеве от тъканта. Това се нарича камбиален слой. Неговата задача се явява създаването на нови тъкани на дървото, такива като флоам.

Най-новите и млади клетки на флоама се намират на външната част на камбиума. Доколкото се образуват нови клетки във флоама, по-старите се разрушават и се пресоват в кората. Най-младите и нови клетки от вътрешната част на камбиума се наричат ксилем. По-старите клетки на ксилема се разрушават и се пресоват в сърцевината на дървото.

Активно живеещите тъкани на дървото са представени от тънки слоеве свеж ксилем и фоам по всички страни на камбиума.

Външната част от кората и сърцевината се явяват, всъщност неактивни материали и служат само за да придадат на дървото здравина.

Смесването без никаква сортировка на по-старите и по-малко активни слоеве на кората и дървото с млади и живи тъкани от дървото, води до значително понижаване съдържанието на активните частици и лечебния ефект. Но за голямо съжаление това е обичайната практика на производителите.

Лапахолът е само една от многобройните съставки на растението, известни като нафтахинони(Н-фактори), които се срещат в Пау Д’Арко.

Антрахинони, или А-фактори, са друг важен отдел съставки.

Н-факторите не се срещат често, с изключение на тонизиращите билки. В едни и същи части на растението се срещат като Н-, и като А-фактори.

Възможно е синергично действие между Н- и А-факторите, което да обяснява тези изключителни свойства на Пау Д’Арко. Като правило, лапахола не се култивира, вътрешния слой на кората се събира от диворастящите дървета през цялата година.

Историческа и традиционна употреба
Ранни научни изследвания

 Пау Д’Арко има дълга и добре документирана история за употребата му от аборигените на тропическите гори, които са използвали различни видове Табебуйа, които включват T.heptaphylla, T.impetiginosa, T.rosea, T.serratifolia.

Хилядолетия наред индианците от Бразилия, северна Аржентина, Парагвай, Боливия и други Южноамерикански страни са използвали Пау Д’Арко за лечебни цели.

Има сведения, че неговото използване като лечебно средство е било въведено от Инките. Преди испанското нахлуване индианските племена Гуарани и Тупи-Намбо са използвали Пау Д’Арко като чай в големи количества.

Във високопланинските области  на Андите, индианците Колавайя, Кючуа, Аймара и други племена са използвали Пау Д’Арко за лечение на много болести. Те са използвали това растение както външно, така и вътрешно за лечение на треска, инфекции, простуди, грип, сифилис, рак, заболявания на бронхите и белите дробове, кожни язви и изгаряния, дизентерия, стомашночревни заболявания от всякакъв произход, дистрофни заболявания, като артрит, нарушено кръвообращение.

Други заболявания, отбелязани за излекувани с Пау Д’Арко включват в себе си кожна туберкулоза, диабет, болест на Ходжкин, остеомиелит, болест на Паркинсон и псориазис.

Това растение е използвано за облекчаване на болките, отстраняване на бактерии, диуретично и даже като антидот при отрови.

Неговото използване е сходно с използването на ехинацеята в Северна Америка и жен-шен в Азия, като средство укрепващо имунитета, с изключение на това, че те не са вкючени в билките лекуващи рак.

Гуарани, Тупи и други племена са наричали дървото Пау Д’Арко “Таджи”, което означава “даващо сила и жизненост” или просто – “Божествено дърво”.

Съвременните индианци гуарани предпочитат да използват пурпурното Пау Д’Арко, макар че не се отказват и от червеното. Те използват само вътрешния слой на кората.

Използването на Пау Д’Арко не се ограничава само с тропическите страни. Югославския учен Войцлав Тодорович, твърди че е намерил факти за използване на растението от Викингите и Руснаците. Той също твърди, че руски химик в края на 19-ти век е създал паста за зъби, която съдържала Пау Д’Арко и е била изключително ефективна в предотвратяването на зъбни разрушения.

Изследванията на Пау Д’Арко продължават вече много време. Изследователя Е.Патерно през 1884 година е отделил активния компонент лапахол. В 1896 година С.К.Хукер установил химическия строеж на лапахола.

В 1927 година изследователя Л.Е.Физерон е синтезирал лапахола.

Така че би било неправилно да наречем Пау Д’Арко съвременно откритие.

До 1983 година лекарите не са знаели за целителното действие на Пау Д’Арко. През същата година доктор Жоанин Алмейдо Пинто написал:”Пау Д’Арко: медицинска употреба: предписва се като антипиретично (понижаващо температурата); кората се използва за лечение на венерически и ревматични болести и особенно ценно е приложението й за лечение на кожни заболявания. Като трябва да се отбележи нейното положително действие при лечение на екзема и херпес”.

По същото време друг доктор, Валтер Акорси съобщава, че Пау Д’Арко отстранява болки, причинени от рак и повишава произвеждането на червени кръвни телца.

Но научните проучвания на Пау Д’Арко по-сериозно са започнали от работата на Теодор Майер от Аржентина, който десетилетия без особен успех се опитва да привлече медицинската общественост към способностите на Пау Д’Арко да премахва инфекции и рак.

Данните от неговите лабораторни изследвания предизвикват чувство на възхищение пред успехите, постигнати при използването на растението за лечение на десетки случаи на различни видове рак.

По-голямата част от работите на Майер са били примитивни, съгласно съвременните научни стандарти, много от тях не са имали достатъчно контролно-статистически точки, но независимо от това неговите работи показват неоспорима очевидност относно ефективността на Пау Д’Арко. Ерата на Майер залязла с неговата смърт през 1972 година и научния свят, така и пропуснал използването на Пау Д’Арко като съвременен медицински препарат.

Макар най-важното нещо, от научна гледна точка, Майер все пак е направил, той е привлякъл вниманието на останалата част от земята към това растение. Той казвал:”Това е народно лечебно средство с големи възможности за цялото човечество”.

Независимо от Майер, лекар от Бразилия, някъде 1960-те години, след като чул историята за необикновената целителна сила, използвал Пау Д’Арко за лечение на своя брат, който се намирал в Бразилската болница Санто Андре в Сан-Пауло, умиращ от рак. Неговия брат оздравял, а доктор Орландо ден Санти започнал да използва растението за лечението на други болни от рак, провеждащи лечение в тази болница.

Към него се присъединили и други лекари. След няколко месеца се появили истории на заболяването със случаи на оздравяване. В типичните случаи болката бързо изчезвала и настъпвала пълна ремисия не по-малко от четири седмици след приема.

През март 1967 година в списанието “Ocruzeiro” бе публикувана статия за резултатите, които са постигнати от докторите при използване на чай от това растение в Муниципалната болница Санто Андре в Сан Пауло. Статията цитира доктор Валтер Акорси, който заявява:”След моите първи експерименти с него(Ипе Паксо), аз разбрах две важни неща, които значително ме обнадеждиха при лечението на рака. Първо, Пау Д’Арко отстранява болката, предизвикана от заболяването, и второ, то увеличава количеството еритроцити. Нашата почуда растеше: тази кора лекува всичко! Язви, диабет и ревматизъм – тях напълно ги отстранява”.

Благодарение работата на лекарите от болницата Санто Андре, Пау Д’Арко се превърна в стандартна форма за лечение на някои видове рак и всички видове инфекциозни заболявания във всички медицински заведения в Бразилия. Трябва да отбележим, че след първите съобщения за “вълшебните” лечебни действия на растението, националното правителство поиска данни от други лекари, участващи в изследванията.

И в 1981 година Алек де Монтморанси прекъсна мълчанието, като публикувал дълъг обзор за провеждащата се клинична работа в Бразилия. Този обзор стимулирал широкомащабен интерес към растението.

В 1968 година доктор Пратс Руиз от Консисторията в Аржентина успешно излекувал три случая на левкемия в своята частна клиника с помоща на Пау Д’Арко. Някои от тези резултати били широко публикувани и също допринесли за разширяване на популярността на Пау Д’Арко между “цивилизованите” потребители в южноамериканските страни. Американските лекари, разбира се, предпочитали да се отнасят с високомерно недоверие към очевидните клинични факти от “провинциалните области” на далечна Южна Америка, предпочитайки изследвания от своите лаборатории.

Стабилните южноамерикански клинични данни бяха недостатъчни, за да предизвикат широко признание на лечението зад пределите на Южна Америка, но те стимулираха изследователския интерес в чужбина.

Фармацевтичните компании регулярно проверяваха Пау Д’Арко за присъствието на компоненти, които биха послужили за създаването на нови лекарствени препарати. Както ние след това ще видим, нито един от отделените самостоятелно компоненти от Пау Д’Арко, не може да достигне активността на комбинацията от всички заедно, с други думи, активността на цялото растение. Има наблюдения за лекарствена детоксикация. Общите данни, които се проследяват както в ранните, така и в съвременните клинични отчети показват отстраняване на страничните действия на ортодоксалните медикаменти, назначавани заедно с Пау Д’Арко. Това няма обяснение, както често се случва, но най-често се отстранява болката, загубата на коса и имунитетните дисфункции.

 

Механизми на лечебното действие

 

Основни химически компоненти:

Хинони (Лапахол)

Биофлавоноиди

Лапехенол

Карнизол

Индоли

Коензим Q

Алкалоиди

Стероидни сапонини

 

Основни действия:

1.Антибиотично

2.Противогъбично

3.Имуномодулиращо

4.Прочистващо

5.Тонизиращо

6.Противораково

 В клиничните изследвания Пау Д’Арко показа изразена противовъзпалителна активност. Пау Д’Арко ефективно действа благодарение на комбинацията на всички хинони, но лапахола се явява най-активния и най-изучения. Лапахолът, както и другите нафтохинони, действа като дихателна отрова, като влияе на транспортирането на елекртоните. Той подтиска жизнеността на маларийните паразити, подтискайки способността да поглъщат кислород. При микроорганизмите митохондриалното дишане се подтиска на 50% при концентрация на лапахол 110ммол/л. Изглежда, че неговата противотуморна активност се базира на този принцип. Клинично лапахола широко се използва заради своите противомикробни свойства. Той проявява очевидна ефективност при лечение както на системни, така и на локални кандидози. В литературата няма данни за токсичност върху организма на човека, даже и при такова широко използване  в САЩ, Япония, Европа и Южна Америка през последните десет години. Публикуваните данни отбелязват по-малка токсичност при лапахола, отколкото в кафето.

 Механизъм на действие на Пау Д’Арко

Противомикробно/противопаразитно действие
Тези действия включват подтискане и разрушаване на грам-положителните и образуващите киселини бактерии(B.subtilis, M.pyogems aureus и т.н), дрожди, гъби, вируси и няколко вида паразити. Отбелязано е и подтискането на две семейства разрушителни и разпространени вируси като Herpes и HIV.

Значително количество болести на човечеството се свързват именно с тези видове вируси. През първите десетилетия на XX век голямо внимание привлече противомаларийното действие на Пау Д’Арко. През 1948 година била публикувана статия, където се казва, че Н-факторите, особено лапахола, се явяват най-обещаващите антималарийни средства, известни за времето си.

От наблюденията на доктор Моурей: (цитат):”Аз започнах да приемам Пау Д’Арко преди три месеца. Веднага почуствах прилив на енергия… след половин час вече бях на крака и танцувах, което бе крайно изненадващо, тъй като цялата пролет след исхемичен инсулт проведох в инвалидна количка. След два дни почуствах отслабване на болката и мускулни спазми, което бе просто фантастика. Моите уриноотделящи, храносмилателни и чревни функции значително се подобриха. Нямаше никакво съмнение, че растението подобри моето състояние след инсулта, тъй като когато за седмица прекратих приема, всички стари симптоми отново се възобновиха. Аз започнах отново да приемам Пау Д’Арко и те отново изчезнаха. Повторих този сценарий три пъти”.

                                             

Лапахол
Хинони от Tabebuia avellandedae

 

Противогъбично действие
Много често Пау Д’Арко се отбелязва като много добро средство за лечение на кандидоза и инфекции предизвикани от дрожди. Най-активните компоненти на растението се явяват лапахола, Н-факторите и ксилодон. Към средата на 70-те години списъкът на Н-факторите, които подтискат развитието на Candido albicans, достига няколко десетки.

Увеличаването на инфекциите, дължащи се на дрожди, към съвременния етап е свързано с увеличаване използването на антибиотици, кортикостероиди, цитотоксични и имуносупресивни препарати, и за това приемането на Н-фактори, намиращи се в Пау Д’Арко имат основополагаща медицинска значимост. Направено е интересно наблюдение, при което гъбична инфекция по ноктите е била излекувана напълно за две седмици, като засегнатия палец е бил потапян в чай от Пау Д’Арко.

 

Противовъзпалително действие
Противовъзпалително и заздравяващо действие на екстрактите от Пау Д’Арко е било установено при работи, в които екстракти отделени от пупрурното Пау Д’Арко са се използвали при лечение на пациенти с цервицити и цервиковагинити, свързани с инфекции (Candida albicans, Trichomonas vaginalis), химически и механични дразнения.

Екстракт от Пау Д’Арко бил въвеждан вагинално с помощта на напоени в екстракта памучни тампони, които били сменяни всеки 24 часа. Лечението се оказа високоефективно. А как ли би се усилило, ако тампонния метод се комбинира с приемането на високи дози Пау Д’Арко перорално.

Противовъзпалителното действие на Пау Д’Арко може също така да се свърже с тенденцията за намаляване на болката, възпалението и други симптоми на артрита. От наблюденията на доктор Моурей: (цитат):”Аз започнах да приемам червено Пау Д’Арко, след като прочетох, че ежедневния му прием може да бъде ефективен за намаляване болките при артрит, макар че се отнасях към това твърдение доста скептично. Преди приема на Пау Д’Арко аз не можех да издържа на твърда повърхност повече от пет минути, заради болката, която направо се впиваще в моя глезен. След като започнах редовен прием на Пау Д’Арко, аз вече можех да стоя на крака от два до три часа без всякяква болка, а моя лекуващ доктор каза, че тъканите на глезенната става са започнали да се възстановяват.

 

Противовирусно действие
Пау Д’Арко проявява силна активност против вируси.

Диапазона на вируси, унищожавани с помощта на Пау Д’Арко се разпростира от тези, които предизвикват обикновена простуда, до тези които са причинители на СПИН заболяванията. Доказано е активно подтискане, унищожаване или спиране развитието на крайно опасни вируси, като вируса херпес I и II тип, пепиовируси, вирус на везикулярен стоматит, миелобластозни вируси, левкемични вируси, саркомовируси.

Много други вируси също се подтискат от Н- и А- факторите на Пау Д’Арко.

Един от Н-факторите, който се нарича бета-Пау Д’Арко и подтиска работата на вирусните ферменти, отговарящи за синтеза на ДНК и РНК. Той също така се явява инхибитор на ензима реверстранскриптаза, отговарящ за връзката РНК/ДНК.

След като работата на тези ферменти е подтисната, вируса не може да осъществява възпроизводствена активност в клетката, и по този начин да се възпроизвежда и заразява други клетки.

Такова подтискане работата на ензимите се явява отличителна характеристика на веществата, подтискащи активността на вирусите на СПИН и Епщайн-Бара. Фермента, това е ключовия момент в активността на ретровирусите. Тези вируси са известни също под името рибодиоксивируси или онковируси, предизвикващи развитие на тежки случаи на рак в експеримента.

Бета-лапахона, отделен от Пау Д’Арко чрез проста обработка със сулфурна киселина, е показал че той притежава необичайно мощно въздействие на инхибирането на реверстранскриптазата.

 

Противопаразитно действие
Компонентите на Пау Д’Арко интензивно са били изучавани за техните способности да въздействат на два достатъчно неприятни паразита. Shistosoma manconi и cruzi trypanosoma, разпространени широко в тропическите страни. Пау Д’Арко е ефективен и при двете. След оралния прием на лапахола се отделя на повърхността на кожата чрез мастните жлези, действа като бариера по пътя за проникване на микроорганизмите на вътре, деактивирайки ги веднага след тяхното попадане върху кожата. И в същото време той създава същата бариера на слизестата обвивка на стомашно-чревния тракт, предотвратявайки проникването на паразити. Механизма на действие не е изучен напълно и докрай, но има данни за нарушаване на клетъчното дишане, стимулация на клетъчното дишане, стимулация на липидното преокисляване и инхибиране на биосинтеза ДНК/РНК при паразитите.

 

Рак
Пау Д’Арко интензивно е било изучавано за потенциална антиракова активност. Даже националния институт по рака, бил привлечен в процеса на изследване, но с присъщия им маниер, той изоставил работата преди достигането на успешни резултати. Те се спрели на изучаването на лапахола, само един от компонентите на Пау Д’Арко, и щом установили че страничните действия на това вещество превишават неговото потенциално лечебно въздействие, те изоставиха този проект. Практикуващия специалист, виждайки този резултат, естествено започва скептично да се отнася към използването на отделените от растението компоненти. В подкрепа на този скептицизъм, в изследванията се вижда, че цялостното, а не разделеното на компоненти Пау Д’Арко оказва клинично противораково действие, без никакви странични ефекти.

Изследването върху животни в САЩ е направило гигантски скок напред, когато е било установено въздействието на лапахола при тежки тумори (карциносарком на Уолкер 256 и тежкия карцином на Ерлих) и асцитните клетки на тумора на Ерлих. След това тези изследвания направиха гигантски скок назад, когато била установена клиничната токсичност на лапахола, което послужило за фактическия край на тези изследвания.

Има един интересен детайл в изследванията, когато се установява, че лапахола проявява много по-голяма активност при перорален прием, отколкото при мускулно въвеждане. Тези резултати се намират в разрез с приложението на ортодоксалните лекарства, които проявяват по-голяма активност при инжекционно приложение.

Има ли в това нещо необичайно?
Може ли това да послужи като насока, че естественото (през устата) приемане е по- подходящо за натуралните препарати. Това може би е указание, че метаболизма на природните вещества започва в устата, продължава в стомаха и завършва в червата преди да премине в кръвта – така както преминават хранителните вещества. Прякото въвеждане в кръвта оставя незадействани множество метаболични процеси. Използвайки дървесината на растението някои изследователи изучавали действието на лапахола, алфа и бета-лапахона и ксилоидона върху експериментален рак (саркома yoshida и карцинома на Уолкер 256). Отбелязано е забавяне в развитието с 84% в случаите със саркомата yoshida. И никакви токсични действия!

В едно от клиничните изследвания, южноамериканските учени са давали лапахол на пациенти с различни форми на рак, включително аденокарцином на черния дроб, млечната жлеза, простата и сквамозен карцином на небето и шийката на матката.

В резултат от перорален прием се получава затихване симптомите на заболяванията при всички случаи и значително намаляване на болката.

Продължителността на лечението варира от 30 до 720 дни, но усреднено около два месеца. Например, при един от пациентите с рак на черния дроб, след осемдневно лечение значително е намаляла жълтевината и се появили други признаци за подобряване на състоянието.

Някои изследователи смятат, че приемайки директно флоам от натуралното Пау Д’Арко, може да бъдат постигнати същите резултати, а някои подчертават, че се постигат още по-добри резултати при използването на натурален флоам.

Цитат:”При проба от лапаротомия беше установено, че имам ракови поражения на яйчниците, стомаха, тънките черва и черния дроб. Казаха ми, че ще преживея още четири до шест месеца. Аз реших да се настроя за борба. Минах през химиотерапия, ежедневно приемах по четири капсули Пау Д’Арко, унция сок от алое и различни витамини. След 11 месеца лекарите не можаха да повярват на това, което установиха. Рака го нямаше!

Аз продължавам профилактично да се изследвам и съм убедена във вълшебното излекуване.”

Относно гаденето: в изследванията, посочени по-горе, някои пациенти прекратяваха експеримента заради гаденето, това е обичайно явление при много, макар и не при всички, които са започнали да изпитват изчистващото действие на Пау Д’Арко (и други лечебни билки).

Под въздействие на растението токсините (или токсичните лекарства) и шлаките  се отделят от клетките или околоклетъчното пространство, натрупват се в кръвта, линфата, линфните възли, кожата, черния дроб и бъбреците, за да бъдат изхвърлени от тялото.

Връщайки се обратно, те могат понякога да предизвикат неприятни усещания, като повдигане: понякога  организма може да се опитва да се избави от токсичните вещества чрез повръщането им. Не трябва да се притеснявате. Тези явления ще изчезнат, щом като токсините започнат свободно да се отделят от тялото. Това е добър знак, че растението работи!

Запомнете, че тялото има само три основни процеса за освобождаване от шлаките:

- чревно изпразване;

- потене;

- уриниране;

Приемането на Пау Д’Арко може така да претовари процеса, че да възникнат неприятни усещания.

Цитат:”Моята жена умираше от рак. Тя има злокачествен тумор на виска. Болката беше толкова интензивна, че лекарите искаха да я преместят в болница за провеждане на седативна терапия, докато умре. Ние решихме да не се предаваме. Вече в продължение на три седмици тя приема Пау Д’Арко. Тумора започна да изглежда много по-добре; започна да изсъхва и вече не изглежда така заплашително. Болката значително е намаляла и моята жена може да става и да се разхожда около къщата. Нашия смъртен недъг е повален! Сега ние имаме надежда!”

 

Клетъчни механизми
За своето жизнено обезпечение всяка клетка на нашето тяло изисква кислород и глюкоза, като носители на енергия. Кислород и глюкоза са необходимите компоненти в комплексния метаболитен процес, който протича в особени клетъчни структури, наричани митохондрии. Този процес изисква определено количество ферменти и коферменти. Кислорода и глюкозата се превръщат въглероден двуокис и вода, които се връщат в кръвта. Въглеродния двуокис се отделя от белите дробове ( заради това този метаболитен процес се нарича “дишане”); излишната вода се отделя чрез кожата и бъбреците.

По време на тези процеси на превръщане се отделят свободни електрони, които незабавно се оползотворяват в процеса на производство на АТФ (аденозинтрифосфат), енергийния запас на клетките – АТФ се явява молекула, необходима на всяка клетка за производство и натрупване на енергия. Тези два пътя, единият – разграждане на глюкозата, и дригия – синтез на АТФ, са тясно свързани помежду си. Ако тази връзка се прекъсне, то клетката не може повече да получава енергия и умира. Този отравящ процес е получил названието “разделяне на окислителното фосфониране”; много от тях се отнасят към Н-факторите, намиращи се в Пау Д’Арко.

Действително било установено, че Пау Д’Арко работи като болшинството други бензохинони, тоест то разделя процеса на митохондриалното окислително фосфониране на раковите клетки, без да засяга здравите клетки. Селективното унищожаване (цитотоксичност) на тумурните клетки, ето кое прави такъв привлекателен избора на Пау Д’Арко като средство за лечение на рак.

Учените винаги се опитват да установят, на кои моменти от клетъчното дишане въздействат химичните вещества. Компонентите на Пау Д’Арко очевидно действат на няколко етапа от дихателната верига, инхибирайки ту фермента, ту кофермента, необходими за правилното построяване на цялата верига.

В частност Пау Д’Арко инхибира правилно функциониране на АТФ-а, фермента, който катализира последната стъпка в синтеза на АТФ.

Така също е показано, че лапахола инхибира друго вещество, необходимо за клетъчното възпроизвеждане: уридин трифосфат. Тази молекула се явява основен източник на вещества (наричани пиримидин нуклеотиди), необходими на клетките за изграждане на ДНК и РНК и болшинството други важни белтъци на организма.

Пау Д’Арко може съществено да блокира синтеза на пирамидините в ракови клетки (по пътя на инхибиране на фермента дехидрофотат дехидрогеназа). В резултат раковата клетка умира.

Има също очевидни данни, че лапахола в раковите клетки директно се присъединява към нуклеиновите киселини във веригата на ДНК. При такова съединение репликацията на ДНК няма да бъде възможна, което също води до гибелта на раковата клетка.

И в заклюение, било е установено, че бета-лапахон, един от компонентите на Пау Д’Арко, отслабва раковата клетка до пълното й физическо разрушение, стимулирайки процеса, известен като мастно окисление, който предизвиква отделяне на токсични молекули.

 

Токсичност
Така както няма никакви съмнения, че Пау Д’Арко проявява изразена токсичност по отношение на раковите клетки, вирусите, бактериите, гъбите, паразитите и други видове микроорганизми, растението няма никакви признаци за токсичност по отношение на здравите клетки на организма на човека. Основните обелязани странични действия, свързани обикновено с изомерните компоненти на Пау Д’Арко се ограничават с гадене, антикоагулиращи действия и при приемане в много големи дози – диария. Както беше отбелязано, гаденето може да се приема като признак за натурално изчистване.

FDA през 1981 година въведе Пау Д’Арко в списъка на растенията, които не са опасни за здравето.

Вероятно, най-значителното изучаване на токсичността на растението са били публикувани от изследователите на компанията “Chase pfizez @ Co” през 1970 година.

Съсредоточено изучавайки лапахола, тези изследователи установили, че признаците на токсичност установени при животните били напълно обратими и в течение на наблюдението самостоятелно изчезвали. Най-изразените самоизчезващи странични действия били антивитамин към действието, анемия и значително увеличаване на метаболитните и белтъчни токсини в кръвта. Проявяването на тези признаци показва, че Пау Д’Арко оказва бързо и не”детоксикиращо” действие върху клетките на тялото. Щом като клетките се “изчистят” токсичните проявления изчезват. Това действие е доста разпространено сред растителните “тоници”.

 

Колко и кога
Пау Д’Арко може да се използва като профилактично средство през сезона на простуди и грип или във всяка ситуация, когато е голяма вероятността от инфекциозни заболявания.

Опита показва, че Пау Д’Арко е най-добре да се приема като чай, една или две чашки на ден, сутрин и вечер, или при специално приготвяне, от 100 до 200мг в капсулна форма, приемана сутрин и вечер.

С такъв прием се обеспечава здравето на имунната система, провежда се профилактика за простуда и грип, червата се поддържат в добро състояние и могат да се проявят други важни лечебни действия, включително положително действие при артрит, болки, локализирани или разпространени инфекции.

По време на остра активна инфекция Пау Д’Арко може да се приема няколко пъти на ден. Определянето на оптималното количество на прием може да бъде индивидуален за всеки човек.

 

Съвременна изследователска работа
В същото време когато научното изучаване на Пау Д’Арко продължава вече десетилетия, множество работи неубедителни от гледна точка на науката, макар някои от тях да са направени на високо ниво и имат резултати в отделянето на отделни медицински активни компоненти и изучаване на техните лечебни възможности. Съществуващия съвременен интерес към проблема със СПИН, стимулира нов интерес към Пау Д’Арко, изхождайки от това, че растението проявява изразена противовирусна активност.

Основния проблем в американското изучаване свойствата на растението се явява тясното виждане при провеждане на тези работи.без всякакво разбиране за най-важните источници на ефективност на растението, изследванията обикновено отделят от растението това, което считат че трябва да бъде активна компонента и провеждат с този материал стандартни изследвания. Резултата от тези работи понякога е положителен , понякога е отрицателен, понякога е очевиден, понякога не съвсем – винаги е неопределен.

Никого не учудва, че изследванията, проведени от Националния институт за рак, не са успокояващи. Но никого не учудва, че именно в този институт са били отхвърлени силно положителни резултати достигнати с много неамерикански изследователи, които са използвали други методи. Тенденцията на американската общественост е да признава само собствените изследвания. По-надолу са дадени резултатите от действието на Пау Д’Арко и/или неговите отделни съставки, които са били установени от съвременните изследователи.

 

Медицински свойства
Адаптогенно

Анаболично

Проникващо

Антибиотично

Антикахексично

Противоинфекциозно

Противотуморно

Антиоксидантно

Противовъзпалително

Антисептично

Бактериостатично

Цитофилактично

Противосъсирващо

Слабително

Диуретично