Ракът – не е присъда, а
диагноза
Е. В. Бугаева
Встъпление
Тази история, за която искам да ви разкажа, започнала на 12 май 1989 година.
Живял млад, красив и пълен с надежда за бъдещето човек. И той бил много радостен, защото всичко било пред него.
Но в един майски ден му поставили диагноза – рак. Лекарите предложили лечение и започнали месеци на борба, проточващи се като години, години на борба за живот! В съзнанието не се побирала мисълта, че всички надежди и животът могат да се прекъснат, ей така, просто, в самото начало. Човекът не можел даже да си представи, че слънцето ще изгрява, ще има земя, море, звезди – всичко, а него няма да го има!
Последвала лъчетерапия. След пет дни – изгаряне на хранопровода, бронхите, слюнните жлези. Трудно било да се диша, говори и даже да се пие вода, а най-главното – постоянното повдигане, от което било невъзможно да се избави. След десет дни започнали да опадат косите и разкошната къдрава, буйна коса бързо изчезнала от главата. Състоянието стремително се влошавало – изгаряния на черния дроб, далака, постлъчева пневмония /изгаряния на белите дробове/, на тънките черва и репродуктивните органи… Лекарите прибавили химиотерапия. Анализът на кръвта по скоро напомнял вода, отколкото на това, което давало живот на организма.
И човекът се “пречупил”. Той престанал да става, да усеща света, да се радва на слънцето … на всичко. В залата, където лежал, постоянно горели бактерицидни лампи, освен лекарите, никого не пускали там и чувството за безизходност и самота, което буквално “изтръгвало от ръцете надеждата”, било ужасяващо. Когато започнало кръвотечение, стената срещу неговия креват се покрила с алени струйки кръв, шуртяща от гърлото. Усмихвайки се на себе си, той си помислил: “Като в Петродворец. Самсон, разкъсващ лъвската паст”. Съзнанието се замъглило и тялото започнало да го изоставя, не било в състояние да се бори. Лекарите, някак спрели кръвта, побързали да го изпишат в къщи. “В къщи”! - звучало в главата на човека - “по скоро в къщи”! Предавайки го в ръцете на майка му, лекарите, гледайки в земята, казали: “Дръжте се. Не повече от три седмици”.
В къщи, където така се стремял да се върне човекът, поставили кревата му така, че да може да вижда, кой идва в дома, сили нямал да се повдигне както преди, но надеждата се върнала, въпреки, че да му помогне в бедата вече никой няма да може. Идвали приятели, идвали роднини и той знаел, че това са прощални визити. Вярата и надеждата живеели само в него и в неговата стара майка-инвалид, която по-скъп от него никого си нямала. Страхът да не преживее собственото си дете и давал сили да се бори заедно с него. След няколко дни, той видял свои роднини от Прибалтика, които пристигнали в траурно облекло и с венци – те пристигнали да го погребват!
Преди това обаче, буквално един час, му докарали от летището неголеми бурканчета с билкови капсули, които му изпратили негови приятели от САЩ, тъй като човекът не би преживял прелитане през океана.
Видял, роднините били объркани, казал си, “Конфузия! Рано са дошли”, и стиснал цялата си воля в юмруци, започнал да приема предадените му заветни, билкови капсулки. Приемал в такива количества, каквито му подсказвало изгореното, но борещо се сърце. И започнал да чака. Първа крачка, първа разходка по улицата, “Сам! Със собствените си крака! Боже, колко е хубаво!”, първо стъпало на стълбите – всички “върхове са покорени”.
Когато изминал определения от лекарите срок, човекът отишъл в болницата за контролни изследвания. И какво било удивлението на лекарите, когато го видели, та нали той бил четиридесет и първият. Четиридесет свои другари, свои приятели, той изпратил за времето на пребиваването си в болницата, по дългия и безкраен път. Той ги помнел всичките по имена и лица. Най-възрастният от тях бил на тридесет и три години, а най-младият – на шестнадесет години.
Нали той през цялото време е споделял с тях частите от надежда и стремеж към живота. Нали той ги е съпровождал по дългия коридор на болницата на желязната дрънчаща количка един по един. Нали той се е спускал в обърканите лабиринти долу с тях за поредната доза облъчване. Нали той, колкото са му били силите, ги е водил в близкото кино на нощна прожекция. Нали с тях, преди да се “прекърши”, защото имал предчувствие, устроил такава вечеринка – събрал всички в една зала!
“Син, син скреж
Легнал на жиците,
В небето тъмно-синьо
Синя звезда…“
Свирила китара и всички пели в хор. Нали била последната нощ, когато те били всички заедно.
Нали с тях за два месеца идвали да се развеждат мъже и жени. Нали техните майки викали по коридора: “Боже, вземи мене, вместо детето ми!”, когато лекарите в залата се опитвали, в последния миг да “върнат” живота им…
Спомените за тези хора живеели в него. Те оставили него вместо себе си.
Човекът оживял и се върнал тук, където вече е бил, за да предотврати, за да пресрещне, да не даде възможност да се случи катастрофата…
Преди дванадесет години този човек бях аз, а бурканчетата, които ми изпратиха от Америка, бяха капсули от кора на мравчено дърво /Pau D’Arco/ на фирмата “RBC Int.”.
РАКЪТ – ЕДНА НЕОБИЧАЙНА БОЛЕСТ
Хората автоматично пренасят страха от смъртта върху тази болест. Ракът отнема по-малко животи, отколкото инфарктът и сърдечно-съдовите заболявания, но от него се боят повече. Той се отъждествява с обреченост, а нали това е диагноза, а не присъда.
Какво, всъщност, представлява злокачественият тумор /рак/ и обоснован ли е толкова разпространеният страх пред него?
Злокачественият тумор /рак/ - е тежко, бързопрогресиращо заболяване, в основата, на което е безконтролното размножаване на видоизменени злокачествени клетки.
Отдавна е известно, че растежът на нови образувания е присъщ на всички видове и класове животни в света.
Туморите се подразделят на доброкачествени и злокачествени. Преди всичко ги назовават с термини завършващи на -ом : карцином, сарком и др.
Клетките на доброкачественият тумор се различават от нормалните клетки само по усиления си, но не безпределен растеж. Доброкачествените тумори често са покрити с капсула от съединителна тъкан, те не прорастват в съседните органи, окръжаващите тъкани, лимфните възли. Доброкачествените тумори могат да достигат огромни размери – тяхната маса може да достига 10 – 20 кг. Счита се, че доброкачествените тумори имат ограничен растеж и независимо от размера им, те не се разпространяват в организма. Сами по себе си, те не представляват опасност за организма, но могат да предизвикат в него определени нарушения, в зависимост от размерите и разположението си.
Доброкачествените тумори могат да изместват и даже механически да повреждат съседните тъкани и органи, да нарушават кръвообращението в тях и да предизвикват болка, свивайки кръвоносните съдове, да създават двигателни, сензитивни, функционални нарушения, притискайки нервите.
Доброкачествените тумори понякога се израждат в злокачествени и в тези случаи те стават опасни за организма. Израждането може да бъде следствие на травми, от продължително дразнение или други причини. За предотвратяване израждането на доброкачествените тумори в злокачествени, се препоръчва хирургична намеса - отделянето на туморите след тяхното откриване.
Всеки злокачествен тумор започва от една единствена клетка.
Превръщането на нормалните клетки в злокачествени почти винаги е процес с много стадии, представляващ верига от генетични увреждания, завършващ с това, че клетката престава да отговаря на обичайните ограничения на растежа, от страна на организма.
Развитието на много на брой клетки от една клетка, се нарича клониране, а нейното клетъчно потомство – клонинг. И така, всеки злокачествен тумор е клонинг, т.е. клетъчно потомство на една единствена клетка.
Но откъде се взема в организма тази първа клетка на бъдещия тумор?
Доказано е, че първата клетка на злокачествения тумор в организма, е една от неговите собствени нормални клетки, изменяща се, израждаща се в туморна. Всяка от тези клетки, която може да се окаже пораждаща ракова катастрофа в организма, придобива сама и предава на своето потомство две особено застрашаващи свойства: способност за неудържимо, агресивно разпространение /инвазивност/ и способност за проникване в окръжаващите тъкани и органи /инфилтрация/. Ако не бъде избавен организмът от клетките на злокачествения тумор, то те ще го доведат до гибел.
Възникването на единични злокачествени клетки е възможно и доста често явление, проявяващо се всеки ден, но продължаването на растежа им се случва рядко. Потискащото въздействие, организирано от защитните сили на организма, протича на всички нива.
Може да се каже така, че ракът – това е проявление, което се дължи на дългото негативно въздействие на окръжаващата среда върху организма като цяло. Най-важните фактори причиняващи онкогенезата /образуването на злокачествени тумори/ са:
Ø физически;
Ø химически;
Ø живи агенти /онкогенни вируси/
Ø чужди тела;
Ø редки-хронични възпаления;
Вътрешни причинители за възникване на злокачествени тумори :
Ø наследствен фактор;
Ø пороци на растежа;
Ø хормонални изменения;
Ø отслабване на имунната защита;
Като дразнител с особена важност, учените изтъкват замърсената околна среда, радиацията, неправилното хранене. Всеки от тези фактори води към мутации на енергопроизвеждащите молекули на дезоксирибуноклеиновата киселина /ДНК/ в клетките, което неизбежно води до рак.
Да разгледаме тези фактори.
И така:
Външни канцерогенни фактори
Физически
Разглеждането на физическите канцерогени ще започнем с канцерогенното действие на високата температура.
Сред пастирите на високопланинските пасбища на Индия е много разпространен ракът на устната, гръкляна и хранопровода. Учените виждат причината за това в местните привички: за да се спасят от студа, пастирите много често пият горещ чай.
Източникът на живот във всичко живо – слънчевата светлина – също може да се окаже опасна. Канцерогенното действие на преките ултравиолетови лъчи се проявява например, при туморите на кожата, развиващи се по откритите части на тялото у представителите на такива професии, като моряци и земеделци. Съгласно статистическите данни, това преди всичко се случва на хора, имащи по-светла кожа. Ултравиолетовите лъчи, предизвикващи рак на кожата и долната устна, се наричат универсален физически канцероген.
Изключително важен физически фактор на канцерогенезата в наши дни е йонизиращото излъчване.
В първите години, по време на изследванията на радиоактивността и използването на рентгеновите лъчи, учените, лекарите и обслужващият персонал на практика не съблюдавали никакви предпазни мерки. В резултат на това се появявали язви, които дълго време не зараствали, изгаряния, а в много случаи, загивали от облъчването.
В парка на една болница в Хамбург има паметник, на който са написани имената на лекари, учени-физици и обслужващ персонал, станали жертва на облъчване. В 1902 година се появило съобщение за първия случай на рак на кожата, възникнал у човек в резултат на рентгеново облъчване. В 1911 година са регистрирани вече доста много случаи на възникване на левкоза и рак на базата на рентгеново облъчване.
Американските учени провели наблюдения върху млади работници от фабрики за часовници. За производството на светещи в тъмното циферблати се използвали луминесцентни бои. При нанасянето на тези бои, работниците поставяли четките в устата си, за да заострят с устни влакната им. Луминесцентните бои са радиоактивни. В период на няколко години от това облъчване се получавали остеогенни саркоми на долната челюст.
Общоизвестни са резултатите от продължителните изследвания на подложените на лъчево въздействие след взрива на атомните бомби в Хирошима и Нагазаки: облъчването предизвиква рак и миелоидни левкози.
Химически
ВОЗ се наричат виновниците за възникването на рака в 85-90% от случаите дължащи се на химичните фактори на окръжаващата ни среда.
Първи, който установил връзката между възникването на злокачествените тумори и професионалната среда, бил английският лекар Пърсивал Пот през 1775 година. По-късно се изяснила химическата природа на това влияние и зависимостта от професионалните условия. По това време в Англия, в цеховете за почистване на комини, чистенето на по-тесните тръби изпълнявали слабички момчета на 10-14 години, които често работели полуголи, промъквайки се през комините. Пот установил връзката между рака на кожата на тестикулите и действието на саждите. Той отбелязал връзката между продължителното въздействие на саждите върху кожата и продължителността на развитие на туморите. Невниманието към тези наблюдения на Пот довело до това, че експерименталното повторение на това наблюдение, вече върху животни, се удало едва през 1914 година на японските учени Ямагива и Ишикава.
Химическите канцерогени попадат в организма най-често през дихателните пътища и хранопровода. В последните години стана ясно, че химическите канцерогени проникват отначало в клетката, след това в нея се подлагат на преобразуване и започва обмяна на веществата в клетката. Канцерогенно действие имат не само химическите канцерогени, а и продуктите от техния метаболизъм /обмяна на веществата/ в клетката. Изследванията са показали, че химическите канцерогени от групата на полицикличните въглеводороди се образуват при препържена и препечена храна, особено при мазнините. В алкохолните напитки домашно производство, вследствие на недостатъчното пречистване, се откриват масла от долнокачествената водка и, което е особено опасно, нитрозоамини. Химическите канцерогени нитрозоамини могат да се образуват в тънките черва с помощта на микроорганизми, а също и в почвата от азотисти торове, попадайки след това с растенията и месото на животните в храната и организма на човека.
Консервантите и стабилизаторите на хранителните продукти могат да играят роля на канцерогени /натриевият бисулфат – консервант на виното и др./
И накрая, също могат да ни вредят лекарствата.
Хронични дразнители
Това е особена група фактори за въздействие върху организма на човека. Канцерогенността на тези въздействия има физически характер, но в редки случаи се допълва и от химическа канцерогенност. Към хроничните дразнители се отнасят големите зарастващи рани на кожата, на слизестите ципи.
Като най-характерен пример обикновено се дава ракът кангри /канкроиди/, развиващ се по ципата на стомаха при тибетските планинци, работещи в много студени условия и употребяващи за затопляне специални глинени гърнета с въглища, които предизвикват изгаряне по кожата, рани, а след това тумори. В качеството си на канцерогенен дразнител може да се прояви системното травмиране на кожата на едно и също място, слизестата обвивка на устата при повреждане на зъбите и лошо изработени протези, слизестата обвивка на жлъчния мехур при жлъчнокаменната болест и слизестите обвивки на пикочния мехур при камъни в пикочния мехур.
Имплантирането в тъканите на организма на идеално гладки полимерни материали, не реагиращи с тъканите, може да доведе до развитие на сарком.
Онкогенното въздействие на някои гъбички, замърсяващи продукти на храненето, е обусловено от изработваните от тези гъбички токсини, които се отнасят към химическите канцерогени.
Онкогенни вируси
Към най-важните външни фактори за образуването на злокачествени тумори, освен физическите и химическите фактори, се отнасят и онкогенните вируси. Онкогенните вируси включват в себе си вируса на Епщайн Бар, папиломавирусите, косвено паразитните инвазии, такива като шистосомоза и - възможно е - инфекции с участието на Хелико Бактерия, който индуцира хроническия гастрит.
Да се докаже напълно вирусния произход на туморите е сложно. В туморите обикновено се откриват бактерии, вируси, микроскопични гъбички, явяващи се не причинители, а само следствие на заболяването. Обаче, от историческа гледна точка, не трябва да се премълчава за отритието на:
Ø саркома вируса - 1911 г. Раус;
Ø папилома вируса - 1933 г. Шоуп;
Ø вируса на млечната жлеза при мишките - 1936 г. Битнер;
Ø вирус левкемия - 1951 г. Грос;
Ø полиомавирус - 1957 г. Стюарт
и много други вируси на растения и животни.
Всички тези вируси участват на тези или други нива или етапи на канцерогенезата на човека.
От злокачествените тумори при човека, за добре изучена се смята, така наречената лимфома на Беркит. Обикновено, лимфомата на Беркит, посочват като практически единствения тумор у човека с точно доказан вирусен произход.
В течение на исторически кратък период от време в последните години бяха формулирани сменяващи се една с друга вирусни теории за онкогенезата.
Често задават страшния въпрос: а нима ракът е инфекциозен? Без колебание, отговорът е – не! За разлика от вирусите, предизвикващи цяла поредица от инфекциозни заболявания, например, грип или полиомелит, причиняващите тумор вируси, не се предават нито по контактен, нито по капков път - те не са инфекциозни.
Вътрешни причини за възникване на злокачествените тумори.
Хормонални отклонения
При нарушаване на хормоналното равновесие. Особена опасност представлява повишаването на естрогенния фон, което се явява една от причините за възникване рака на матката и рака на млечната жлеза при жените.
Наследствен фактор
Отбелязва се при висока честота на регистриране на отделни форми на рака сред членовете на едно семейство. При наследствените форми на рака, предразположеността към развитието на заболяване се наследява по закона на Мендел. Наследствен произход може да има ракът на млечната жлеза и съчетаният рак на млечната жлеза и яйчниците. Много е важно да се проследи историята на заболяванията както по майчина, така и по бащина линия, защото даже при “женските” тумори, мъжете могат да бъдат облигатни носители на заболяването.
Пороци на развитието
Слабост на имунната система
Образуването на единични злокачествени клетки – е вероятно доста често явление, осъществяващо се всеки ден, но продължаването на техния растеж се случва рядко. Неутрализиращото взаимодействие на защитните сили на организма протича на всички равнища.
Преди около двадесет години, доктор Еван Камерон /Шотландия/ формулирал принцип, който, както той мислел, може ефективно да се използва за контрол на онкологичните заболявания. Той обърнал внимание на това, че обикновено хората в крепко здраве, не заболяват от рак, а в същото време хората, с крехко здраве, отстъпват на тази опасна болест.
Няколко водещи холандски университета – в Лайден, Маастрихт и Рейкиявик – публикували резултати от клинични изследвания, потвърждаващи зависимостта между употребата на определен билков комплекс, микро и макроелементи, витамини, минерални комплекси, балансирано хранене /диетата на доктор Моерман/ и развитието на раковите заболявания. Сега вече у никого не предизвиква съмнение фактът, че витамините А, Е и С значително повишават имунитета, а силната имунна система, на свой ред, защитава организма от рака.
Съгласно съвременните представи, противотуморният имунитет в значителна степен е свързан със състоянието на общо съпротивление на организма.
Способността на организма да произвежда антитела против туморите – се нарича противотуморен имунитет на организма.
Появяването на тумори се предшества, в повечето случаи, от сблъсък в дейността на клетките защитници – макрофагите и клетките убийци, а също така от нарушения в имунната система.
По този начин, повишавайки общата съпротивляемост на организма, ние увеличаваме и неговата противотуморна устойчивост.
Какво включва системата за повишаване съпротивляемостта на организма към туморите? Тук влизат следващите задължителни етапи:
1. Очистване на организма.
2. Насищане на организма с витамини и микроелементи.
3. Приемане на антиоксиданти, адаптогени и билкови препарати.
4. Съблюдаване на всички фактори, които помагат да се достигне оптимално здравословно ниво, включващо в себе си балансирано хранене, активен начин на живот, профилактика срещу обостряне на хроническите заболявания.
Тези етапи се отнасят към първичната профилактика срещу раковите заболявания. Ракът се проявява като многостепенен процес, който създава гостоприемна среда в организма на генетично предразположения човек под въздействието на вредните фактори. За развитието на рака у човека е необходимо определено време, което може да бъде от няколко години до десетилетие.
Очистване на организма от шлаки
Преди всичко, трябва да се отбележи, че няма да правим сух преразказ на биохимията и биологията, ще се опитаме достъпно да разгледаме, какво става в нашия организъм и защо се получава натрупването на шлаки.
Ако съществуваше средство против стареенето и борбата с болестите, то щеше да се намира в храната.
Храната – това е един от тези компоненти, които нашият организъм получава отвън, в достатъчни количества, затова си струва да се спрем на нея по-подробно. Разбира се, не трябва да се забравя за въздухът, водата и другите субстанции, които ние поглъщаме. Чистият въздух и чистата вода са необходими, но техният метаболизъм е по-прост от този на храната. Независимо от това замърсен или чист въздух дишаме, от него чрез дробовете постъпва само кислород. Водата, лоша или добра, се абсорбира от организма. Как организмът използва кислорода, пренасян от кръвта, това вече е друга история. Кислородът, който е попаднал в дробовете, трябва да бъде отправен към всички органи в организма. Ако кръвта не е способна да циркулира или това е трудно, тъканите може да не получат необходимото количество кислород.
Приемането на храната – това е много сложен процес. Тя трябва да бъде смляна, раздробена на много малки съставляващи и усвоена – преведена от тънките черва в кръвта и използвана – погълната от клетките. Всеки един от тези етапи е необходим и ако погълнатите вещества пропуснат един от тях, организмът не може да ги използва. Храната не е така проста субстанция, както кислородът и водата. Тя се състои от много компоненти. Тук влизат въглехидрати /скорбяла/, протеини /аминокиселини/ и мазнини. А също така нещо, което много хора забравят: витамини, минерални йони и, което е особено важно, ферменти.
Ще подчертаем още веднъж - всяка от тези съставящи е необходима. Отсъствието или наличността само на една от тях определят границата между живота и смъртта, между младостта и старостта, между здравето и болестта. Като пример, голямо количество антиоксиданти, без ферменти в нужното количество, няма да окаже положителен резултат върху организма. За да стане още по-ясно, за какво става дума, хайде да извършим едно пътешествие, което започва своето начало в устата, в момента на попадането в нея на храната и завършва в клетките на организма. Нали най-важните процеси, които се извършват в организма – метаболизмът, изхвърлянето на шлаките в кръвта, произвеждането на енергия и усвояването на всички хранителни вещества, се осъществяват именно в тях.
Да започнем с процеса на дъвченето? Но нали преди него, вие усещате миризмата или поне си помисляте за ядене. Това заставя вашият организъм да се подготвя за процеса на храносмилането. Ето, вие сте взели какъв да е продукт и сте го сложили в устата си. Ако тази храна е сурова, то дъвчейки я, вие разрушавате клетъчните мембрани и освобождавате ферментите, които започват процеса на храносмилането! Заедно със слюнката се отделя също амилаза, за да започне усвояването на въглехидратите, съдържащи се в храната.
Ако яденето е било приготвено /обработено термично/, то процесът на дъвчене служи само за разрушаване на клетките, за се облекчи работата на стомаха. Храната, изядена сурова, създава по-малко работа на организма, защото по-голямата част от процеса на храносмилането, се осъществява от съдържащите се в нея ферменти.
Ферментите загиват при температура по-висока от 48º С, поради това, организмът трябва сам да извърши цялата работа за смилането на сготвената термично храна. Ще отбележим също, че ако вие не сдъвквате храната, то ферментите, съдържащи се в слюнката, няма да се отделят и да преработят въглехидратите. Много е важно старателно да се сдъвква храната, тъй като в слюнката се съдържа лизоцин, а това е първата преграда по пътя на проникването на инфекцията в организма.
Следващият етап – храносмилането. Храната попада в стомаха, където под въздействието на киселината се разграждат белтъчините.
Храната, на неголеми порции, попада в дванадесетопръстника, където под въздействието на киселината, отделена от жлезите за вътрешна секреция и ферментите се смилат протеините. Природните растителни ферменти, съдържащи се в храната, продължават да смилат мазнините, белтъчините, въглехидратите, но ферментите, съдържащи се в слюнката, прекратяват своята работа чак тогава, когато храната попадне в тънките черва, където киселинността е по-ниска, отколкото в стомаха.
В тънките черва ферментите, изработени от организма, смилат мазнините и въглехидратите още един път. Ако храната е била сурова, то голямата част от тази работа вече е извършена. Ако тя е била сварена, то организмът е принуден да загуби много енергия за изпълнение на тази задача. Смилането на храната без помощта на растителни ферменти – това е тежък труд за организма. Именно затова ние често чувстваме умора след приемането на тежка храна. Единственият способ да се избегне това е да се употребяват колкото може повече растителни ферменти. Това не значи, че сте длъжни да ядете само сурова храна. Вие можете да замените ферментите, съдържащи се в суровата храна преди нейното приготовление, с приемането на допълнителни растителни ферменти.
Тънките черва – това е мястото, където се осъществява поглъщането на хранителните вещества. Към хранителните вещества се отнасят: протеините, въглехидратите, мазнините, витамините, минералните йони и ферментите. За да може организмът да ги използва, те трябва да бъдат разградени на много малки частици. Протеините се разлагат на аминокиселини, мазнините се превръщат в мастна киселина, а въглехидратите – в глюкоза. Освен това, храната трябва да бъде разложена до такава степен, че да могат да се освободят витамините и минералните йони.
Храната, която не се е разложила в достатъчна степен, я очакват два пътя.
Първият: преминавайки през тънките черва, тя ще храни “лошите” бактерии и ферменти, попаднали в организма. Те съществуват във всеки човек, но в нормално състояние тяхното количество е минимално. Това захранване може да провокира рязко нарастване на числото на бактериите и ферментите, повреждащи тънките черва и просмукващи се в кръвта, където имунната система трябва да се бори с тях.
Вторият: В тънките черва недостатъчно обработената храна може да бъде погълната. В кръвта, продуктите на това непълно разграждане на храната ще се възприемат от имунната система като вражески агресори, което ще я принуди да ги атакува. Това може да доведе до депресии или превъзбуждане на имунната система, състояние наречено алергия.
Не трябва да се забравя за тази част на храната, която е несмилаема и се нарича целулоза. Храната в своето естествено състояние съдържа всичко, което ни е необходимо. Да вземем за пример зърнените храни. Вътрешността на зърната се състои от скорбяла, която ние преработваме в глюкоза и я използваме за произвеждане на енергия. Средната част – това е зародишът, който съдържа всички витамини, ферменти и минерални йони, необходими за усвояването на скорбялата. Ако ние ядем зърната без средната им част - зародиша, ние не можем да използваме скорбялата и тя ще се натрупа в организма и ще се превърне в мазнина. Най-външната част на зърното – това е кора или люспа, целулозна обвивка, която спомага за извеждането навън на отпадъците, образуващи се в резултат на усвояването от организма на скорбялата, с помощта на зародиша. Именно за това е важно да се ядат зърната цели.
Да разгледаме храната, която ядете - съдържа ли всичко, което е необходимо? Преди всичко, голяма част от продуктите, обработени с химикали, е лишена от жизненоважни субстанции, необходими за получаването на енергия. Не е учудващо, че болшинството от хората се оплакват от отпадналост. Освен това, много от продуктите, такива като царевицата, пшеницата и някои видове плодове, са получени чрез кръстосване. Те са енергийно отслабени, увредени поради генетичната намеса, целта на която е подобряване на външния вид или вкуса, но не и на качеството.
Вторият по важност процес, осъществяващ се в организма, е отделянето. При обработката на храната се образува еквивалентно количество отпадъци. За извеждането на тези отпадъци от организма е необходима целулоза. Ето затова е важно да се ядат продукти, които я съдържат, или тя да се набавя в друг концентриран вид.
Много хора често използват голямо количество стимулиращи и укрепващи средства, несъдържащи основни елементи, които са необходими за очистване на организма от отпадъците на храносмилането. Често пъти, неправилното използване на препарати от натуралната медицина в такива случаи, създава повече проблеми, отколкото да принася ползи. Нагледен пример за това може да послужи приемът на препарата женшен за поддържане на енергийния обмен.Женшенът не съдържа никаква целулоза и ако червата функционират слабо, страничният ефект при употребата на такива средства, ускоряващи обмяната на веществата, ще бъде увеличаване количеството натрупващи се в организма шлаки. В резултат отравянето на организма ще бъде още по-голямо, отколкото преди приемането на препарати от тази група. При избора на каквото и да е лечение или укрепващо средство, е важен индивидуалният подход към човека и разглеждането на неговия организъм, като единна, свързана система с отчитането на всички особености на нейното функциониране.
Малко за кръвта. След като хранителните вещества се окажат в кръвта, те циркулират в нея до този момент, докато не попаднат в съответстващите им клетки, които ги поглъщат и ги използват. За това е необходима добра циркулация на кръвта в тъканите. Ако циркулацията на кръвта е затруднена от лошо храносмилане или недостатъчно физически упражнения, някои клетки може да не получат достатъчно количество хранителни вещества или няма да имат възможност да се избавят от всички шлаки.
Кръвта – това е есенцията на живота. Тя е посредник, с помощта на който всички органи получават хранителни вещества и се освобождават от шлаки. Тук влиза всичко: мозъкът, очите, черният дроб, бъбреците, кожата, косите, червата, сърцето, кръвоносните съдове и останалите органи и тъкани на нашето тяло. Понякога е трудно да се осъзнае, че всичко, което се намира в кръвта, също така го има във всеки орган на човека. И ако нещо в нея го няма, то обикновено липсва въобще в организма.
Друг често забравян фактор на асимилацията това е така наречената биологична пригодност. Тази характеристика показва може ли веществото до бъде използвано от организма. Например синтетичният витамин С не е съвсем пригоден за организма и доколкото той се поглъща в кръвта, трудно се усвоява от клетките.
Изядените хранителни вещества никога не се използват, ако не попаднат в клетките. Много полезни добавки, които ние употребяваме, просто се извеждат от организма така бързо, както попадат в него. Това става поради отсъствието на микроелементи и електролити в храната и във водата. От времето на ледниковия период много минерали били отмити от почвата и изхвърлени от нашата пречистена вода.
Няколко думи за видоизменените продукти. Те включват в себе си такива субстанции, като маргарин и пастьоризирани, хомогенизирани, консервирани, замразени и приготвени в микровълнови печки продукти. Процесът на приготовление на маргарина прилича на способа на производство на пластмаса и неговата употреба само носи вреда на нашия организъм. Термичната обработка на храната дава само един резултат – повреждане на ферментите. В резултат, когато ядем такива продукти, нашият организъм е принуден да използва своите собствени хранопреработващи ферменти, принуждавайки своята фабрика за ферменти на задстомашната жлеза да работи за износ. Това води до изтощаване запасите от ферменти в другите части на тялото, а когато тяхното съдържание в тъканите намалее до критичното ниво, клетките се уморяват, забавят своята жизнена дейност и умират. Важността на ферментите за живота е толкова грандиозна, че всеки може да разбере, колко опасен е техният дефицит.
Трябва да се споменат няколко важни причини, поради които нашите клетки, а следователно и нашите тела стареят и заболяват.
Първа причина се явява недостигът на хранителни вещества – това е един от главните недостатъци, който може да бъде обусловен от тяхното недостатъчно приемане или непълното им усвояване или недояждането.
Втората причина – това е недостатъчното очистване на организма от “отровните” отпадъци, получавани в процеса на жизнената дейност. Това може да се получи от влошената жизненост на червата, обеднената вътрешна флора, лошата циркулация на кръвта или недостатъка на хранителни вещества. Ако вашите клетки и тъкани не получават достатъчно количество хранителни вещества, на тях не им достига енергия за очистване на шлаките. Причина за интоксикацията на организма също може да стане нарушаването на циркулацията на кръвта през тънките черва, където тя изхвърля попадналите в нея отрови от тъканите. Такова нарушаване може да бъде предизвикано от стреса или от стимулатори от типа на захарта и кафето.
За осигуряване на дейността на всички клетки е необходим кислород. Кислородът се носи от кръвта, а по-точно от червените кръвни телца. Всяка червена клетчица за да функционира ефективно, трябва да има съответните количества атоми от желязо и витамин В12, плюс голямо количество други вещества. Освен това, ако червените кръвни телца започнат да се слепват от лошото храносмилане или от недостиг на ферменти, те не могат да преминават през капилярите, т.е. кръвоносните съдове свързващи артериите с вените. Именно капилярите са мястото, където кислородът преминава от кръвта в клетките.
Отровните вещества, известни като свободни радикали, повреждат червените кръвни телца, променят формата им от гладки сфери в неправилни сфери. Това изменение на формата влошава площта на повърхностите им, като те едвам се промъкват между стените на капилярите, предизвиквайки прехода на кислорода в клетките. Точно сега е моментът да кажем, колко важни са антиоксидантите – вещества, помагащи за балансиране отношението на любов и омраза между тялото и кислорода.
Кислородът, въпреки че е необходим за живота, поврежда тъканите, ако се намира там, където не е нужен. Антиоксидантите предотвратяват окисляването на клетките при неговия излишък.
Съществуват много антиоксиданти. По-добрите от тях са тези, които се поглъщат не само от кръвта, но и от всяка индивидуална клетка, която ги използва. Кръвта поглъща много вещества, които просто се извеждат от организма с помощта на бъбреците или черния дроб, не попадайки в клетките. Най-ефективен е антиоксидантът на ХХІ век микрохидринът.
Ако организмът не изпитва болка или дискомфорт, това е свидетелство за добро здраве. За лошото здраве обикновено сигнализират ред симптоми, даже ако сме решили да ги игнорираме.
И така, всяка система за оздравяване и лечение, в това число и противораковата, трябва да започва с очистване на организма. Използването на един или друг способ на очистване поддържа необходимото оптимално здравословно ниво. Неблагоприятната екологична обстановка, пушенето и неумерената употреба на големи дози антибиотици и химиотерапевтични препарати, с течение на времето, водят до натрупване в различните органи и системи на вредни вещества, които отравят организма, снижават активността на защитните системи и способстват за прехода на организма към предболестно състояние, а по-късно и към болест. Имунната система не само престава да функционира пълноценно, но става и невъзприемчива както към регулиращите сигнали на организма, така и към действието на лекарствените регулатори, каквито са природните средства.
Всички тези явления още повече се задълбочават с възрастта, от снижаване на интензивността на обмена на веществата или при появата на продължителен запек. Известно е, че след очистване организмът става високо чувствителен към въздействието на лекарствени билки, витамини, минерали, микро- и макроелементи. Предлагат се кратковременни интензивни курсове и системи за продължително плавно очистване.
Изборът на методиката за очистване на организма изисква индивидуален подход. От средата на многото съществуващи програми за очистване, предлагани към днешния ден програмата Коло-Вада плюс е достойна за особено внимание и препоръка за приложение.
Това е уникална, балансирана, поетапна програма за очистване, разчетена за 14 дневно прилагане.
Комплексът, влизащ в нейния състав от растителни компоненти, витамини, минерали и ферменти, позволява на организма да се избави от натрупаните шлаки и токсини. Програмата Коло-Вада плюс позволява да се създаде здрава вътрешна среда, по пътя на очистването на всички отделителни системи на организма и организма като цяло.
Коло-Вада плюс помага в течение на 14 дни да се подготви организма за състояние на оптимално здраве, а също да промени някои начални параметри на състоянието на “нездраве”. С нейна помощ се осъществява умерена активизация на всички защитни сили на организма, установява се оптимален и най-вече икономичен за дадения организъм обмен на веществата. Значително се повишава умствената и физическата работоспособност. Организмът става по-устойчив не само по отношение на вредните физически и химически въздействия към различните стресови фактори, но и към биологичната агресия – в частност, към инфекциозните поражения. Осъществява се плавна корекция на различните отклонения в организма, което увеличава противотуморната защита, също така забавя развитието на такива болести на стареенето, като атеросклерозата и диабета.
Насищане на организма с витамини и микроелементи
Витамин А
Приемането на витамин А в значителна степен възпрепятства повторната поява на тумори и появата на метастази след хирургична операция. Употребата на витамин А в продължение на няколко години в дозировка 300 000 МЕ, помага за предотвратяване развитието на тумори, след хирургична интервенция, за дълъг период от време.
Без приемане на витамин А организмът, може да бъде подложен на атака от рак на простатата или от някои форми на левкемията, също така от него се нуждаят епителните клетки, образуващи повърхностния слой на нашата кожа, за предпазването и от злокачествени образувания.
Наричат витамин А - борец с инфекцията и защитник на кожата.
Бета каротин
Често се отбелязва, че бета-каротинът най-лесно се преобразува във витамин А. Но действайки като самостоятелен антиоксидант той постига значително повече и без да се превръща във витамин.
Учените са установили, че от средите на хората, употребяващи най-малко бета-каротин, се срещат значително повече случаи на рак, особено ако този недостатък в храненето има място на фона на ниското ниво на витамин А в организма. Нивото на бета-каротин е значително по-ниско в тъканите, подложени на злокачествени израждания.
Защитното действие на бета-каротина се разпростира върху много видове рак, особено върху тумор на белите дробове, стомаха и млечната жлеза.
Съгласно данните от изследванията, приемът на бета-каротин в дози по-големи от 30 мг в продължение на повече от два месеца, води към значително усилване функцията на имунната система. Приемането на 180 мг бета-каротин на ден, помага на пациентите със СПИН, да обърнат обратно процеса на изтощаване на имунните клетки.
Ликопен пигмент
Ликопен пигментът, отговарящ за цвета на доматите и дините – това е най-силният и най-недооцененият каротиноид.
Ликопенът може да осигури десет пъти по-добра защита от рак, отколкото неговия знаменит партньор от семейството на каротиноидите. Той е особено ефективен по отношение на рака на млечната жлеза, белите дробове, ендометрията и простатата.
Приемайте целия спектър от каротиноиди! Те се съдържат във всички листа на тъмно-зелените зеленчуци, а също така в жълто-оранжевите зеленчуци, такива като тиквата и морковите. Ликопенът най-много присъства в розовите грейпфрути, доматите, дините и в плода гуаве. Запомнете, че диетите без мазнини не позволяват оптимално да се усвояват каротиноидите от храната.
Витамин Е
Колкото по-голяма е употребата на това хранително вещество, толкова по-малка е вероятността от рак.
Ежедневният прием на витамин Е в доза 400 МЕ, може да предотврати превръщането на нитратите на определени вещества, присъстващи в пушените и мариновани продукти, в канцерогенни нитрозамини, обаче обратното превръщане на нитрозамините в нитрати, при неговата употреба, не може да се осъществи. Защитните дози витамин Е започват с 400 МЕ, в добавка към това, неговата ефективност се повишава в присъствието на други хранителни вещества – антиоксидантите. Неговото противораково действие особено забележително се повишава от витамин С, каротиноидите и селена.
Комплекс витамини от група В
Тях справедливо ги наричат “отборът на енергетиците”.
Въпреки, че всеки витамин от тази група хранителни вещества притежава собствени уникални лечебни свойства, тях ги обединяват два общи момента: те са отговорни за произвеждането на енергия, за сметка на извличането на топлина от въглехидратите, белтъчините и мазнините, съдържащи се в храната и те заедно съществуват в природата. Като се употребяват всички заедно, се използва преимуществото на техните индивидуални качества, като при това не се създават нови дисбаланси, имащи собствени специфични последствия.
Витамин В1 /тианин/ : е тонизатор на мозъка. Като се изключат по-особените случаи, при болки или други специфични болести, дозата от 50 до 100 мг тианин покрива ежедневните потребности на болшинството от хората.
Витамин В2 /рибофлавин/: е антиоксидант, тонизатор и играч от отбора на витамин В. За общооздравителни цели са достатъчни 25 до 50 мг на ден.
Витамин В3 /ниацин/: възстановява душевното равновесие, контролира холестерина; той е никотинамид: ремонтира ставите, контролира диабета.
Ниацинът /никотинова киселина/ няма равен в контрола на холестерина.
Никотинамидът – това е втора природна форма на витамин В3.
Витамин В6 /пиридоксин/: е най-необходимият от витамините на група В.
В по-напреднала възраст, витамин В6 е особено необходим, за осигуряването на мощна естествена защита от бактериални и вирусни инфекции.Неговата недостатъчност довежда до снижаване на най-добрите показатели от функционирането на нашата имунна система – количеството на Т-клетките.
Фолиевата киселина: е нашият най-значителен дефицит.
Добавките на фолиева киселина са способни самостоятелно да спрат и да върнат обратно дисплазията на шийката на матката.
Ежедневните дози от 10 мг фолиева киселина довеждат до изчезване на предраковите клетки и премахват необходимостта от хирургическа намеса, общо за два месеца.
За всеки човек е необходимо ежедневно потребление поне 3 -8 мг фолиева киселина. За да повишите усвояването на фолиева киселина, приемайте добавки от бифидо-бактерии. Те помагат за изработване добавъчна фолиева киселина от микрофлората на дебелото черво.
Витамин В12 /коболамин/: е инжекцията на жизнеспособността.
Усвояването на витамина В12 напълно зависи от нормалното постъпление на “вътрешно чревния фактор” – това са изработваните в стомаха вещества, които се присъединяват към витамина и го пренасят в кръвообращението.
Преди да започне образуването на раков тумор, клетките претърпяват предракова трансформация, наричаща се дисплазия.
Такъв род предракови изменения в белите дробове на пушачите напълно са изчезнали след едногодишна програма за лечение с добавки, съставени от ежедневни дози от 750 мкг витамин В12 и 10-20 мг фолиева киселина.
Холин и Лецитин /фосфатидил-холин/: са възстановителите на регенерацията на новите тъкани.
Лецитинът може значително да повишава общата ефективност на лечението с биодобавки по отношение на целия спектър женски болести, включващ фибром на матката, фиброзно-кистозна мастопатия, ендометриоза, а също така рак на матката и млечната жлеза.
Високите дози добавки от холин и лецитин следва да се приемат с допълнителни количества витамин С и калций.
Витамин С служи за защита от нитрозамини, които могат да се образуват в процеса на обмена на холина, а калцият е необходим за свързването на излишния фосфор, съдържащ се в лецитина.
Инозит: това са сънотворните хапчета на природата.
Остава най-яркият пример за безопасна природна биодобавка, която фактически премахва необходимостта от цяла категория потенциално вредни лекарства: сънотворните и транквилизаторите.
За обикновени ежедневни нужди, например, за избавяне от временна или хронична безсъница е достатъчно да се приема от 500 до 1500 мг на нощ. При умерена тревога, невроза и натрапчиви състояния се изисква употребата на значително по-големи дози, например 6-18 гр.
Пантенин /пантонинова киселина/: е най-доброто от антихолестериновите лекарства.
Пантенинът – е най-доброто средство за снижаване нивото на холестерина, вместо другите, пълни със странични ефекти, фармацевтични препарати. Неговата безопасност и ефективност са потвърдени от десетки солидни медицински изследвания в Европа и Япония.
Повечето от нас са получили своите първи дози пантенин от майчиното мляко. Попадайки в храносмилателния тракт, това хранително вещество стимулира растежа на бифидобактерията и останалата приятелска микрофлора.
Колкото по-добре поддържаме баланса на микрофлората на червата, в подкрепа на тези благотворни бактерии, толкова по-добре ние сме защитени от болестотворни микроби. Антибиотиците представляват постоянна угроза за този баланс, доколкото те поразяват всички бактерии и приятелските и вражеските.
Въпреки, че има случаи, когато тези лекарства са необходими, и същевременно необходимо зло, изследванията показват, че добавките на пантенина значително понижават присъщите им вредности.
Пантотенова киселина
Тази родителка на пантетина остава самостоятелно действащо лице в терапията, особено по отношение на кожните заболявания.
Забелязано е, че ежедневния прием от 900 мг, от този компонент на В-комплекса, подобрява зарастването на раните и ускорява оздравяването след хирургическа интервенция.
За добро общо здравословно състояние приемайте ежедневно от 100 до 200 мг пантотенова киселина, освен пантетина. За стабилизиране нивото на холестерина и триглицеридите или за лечение на възпаления, алергии или при автоимунните заболявания, на вас ще ви е необходимо ежедневен прием по 600-900 мг пантенин и пантотенова киселина.
ПАБК /парааминобензойна киселина/: е тонизатор, борец с фригидността.
Биотин: той е благодетел на диабетиците
Явният дефицит на биотина се среща твърде рядко, доколкото организмът си го произвежда самостоятелно с помощта на полезната микрофлора на червата. Недостатък от него често има у децата, доколкото в техният стомашно-чревен тракт може да има недостатъчно количество полезни бактерии. Неголям риск от дефицит на биотина съществува и у хора, които дълго време живеят на венозно хранене или провеждат продължителен курс на лечение с антибиотици. Това съвсем естествено се получава и по отношение на човек, който регулярно употребява алкохол или е принуден да взема препарати против треска. Ежедневната употреба на няколко сурови яйчеви белтъка, по всяка вероятност, увеличава потребността на организма от биотин.
Витамин С
През 1928 година лекарят Алберт Сент-Дерди получил вещество, в последствие назовано витамин С. Аскорбиновата киселина е едно от главните хранителни вещества-антиоксиданти, самостоятелно унищожаващи свободните радикали и микробните инфекции и продължаващи живота на други антиоксиданти, включително витамин Е и глутатион.
Хората употребяващи повече витамин С живеят по-дълго от тези, които го употребяват по-малко.
Какви са причините за това?
Инфекции
Всеки знае, че витамин С може да се справи с простудата или с друга инфекция. Той активира защитните сили на организма.
Още отначало, и вирусната и микробната инфекция са чувствителни към радикална терапия с витамин С, в съчетание с други борци срещу инфекцията, подобно на цинк, витамин А и биофлавоноидите.
Астма и алергии
Витамин С твърде успешно се бори с алергиите. При неговото използване в дози от порядъка на 1000 мг на ден или повече той действа като антихистаминно средство.
Рак и инфаркт
Витамин С повсеместно е признат за едно от най-мощните антиканцерогенни хранителни вещества.
Ежедневният прием на 1 г или повече аскорбинова киселина снижава риска, както от рак на стомаха, така и от предракови изменения. При жените, при продължителна употреба, в оптимални количества, в протежение на целия живот, витамин С може да предотврати рак на гърдата, рак на шийката на матката, предракови изменения на клетките, наричани дисплазия на шийката на матката и освен това, е профилактика за рака на задстомашната жлеза. Съществуват данни доказващи профилактичната роля на витамин С по отношение на рак на дебелото черво, хранопровода, пикочния мехур и ендометрията. Има един такъв пример: Сто човека с терминален стадий на рак останали живи непосредствено до четирикратно по-голям срок от очаквания приемайки ежедневно по 10 г витамин. Още след петия ден, от началото на приема, те съобщили, че се чувстват по-добре, по-силни и бодри. Техният апетит също така нараснал.
Някои изследователи подозират, че витаминът може да спира растежа на туморите, като обвива злокачествените им огнища от наранена тъкан, укрепвайки ги с колагенова тъкан до такава степен, че тя ограничава разрастването им.
Въпреки, че не е лекарство витамин С помага на организма да се справя с болестта и с последствията от обичайните видове предракови терапии. Хирургическата намеса, облъчването и химиотерапията – всички тези лечения в огромна степен снижават съдържанието на аскорбинова киселина в организма. Най-новите изследвания допускат, че витамин С може да повишава въздействието на химиотерапията и при дози от порядъка на 40 г на ден да предотвратява падането на косата, почти неизбежно при това лечение.
Витамин С е незаменим за сърцето като антиоксидант. Учени от различни държави са доказали неговото терапевтично действие при заболяване на сърдечно-съдовата система при стотици случаи.
Стрес
Витамин С успешно се справя с емоционалното и физическо бреме на стреса.
Надбъбречните жлези, които отделят хормони, са ни необходими, за да действат в стресови ситуации, като те съдържат повече аскорбат, отколкото която и да е друга част на тялото.
Витамин С, както помага за изработването на тези стресови хормони, така и защитава организма от токсините, възникващи в процеса на техния метаболизъм.
Затлъстяване
Група изследователи заявяват, че ежедневния прием на витамин С, в дозировка от 1-3 г, подпомага намаляване на теглото на тялото. Той го прави по-здраво, избавя организма от отровните вещества, освобождаващи се при разпада на мазнините. Витамин С помага на черния дроб, да издържа на много силното въздействие на свободните радикали, предизвикано от загубата на тегло.
Подагра
Ежедневната доза на витамин С, повече от 8 г, способства снижаване концентрацията на пикочна киселина. Дозата трябва да се повишава бавно, започвайки се от 1 г през първия ден от началото на приема.
Камъни в жлъчката
Витамин С в доза 2 г на ден забавя процеса на образуване на камъни до 350%, и във връзка с това е полезно постоянно да се приема този витамин.
Разстройства на зрението
Витамин С създава антиоксидантна защита на очите, предотвратява развитие на катаракта и забавя растежа и. За това е необходим прием, минимум 800 мг на ден, в съчетание с витамин Е и бета-каротин. Изследователите препоръчват с профилактична цел да се приема поне 500 мг на ден витамин С.
Наркотична зависимост
Мегадози от витамин С, в съчетание с В-комплекс, премахват симптомите на абстиненция у хора, избавящи се от хероинова зависимост.
По-малки дози могат да снижат у наркоманите влечението към наркотик. Ето някои препоръки, за да наситите всяка клетка на своя организъм с тези оздравяващи антиоксиданти.
Разделете дозите на няколко части. Организмът така бързо изразходва витамин С, както и го получава. За това, за да се поддържа постоянно висока концентрация на витамин С, разделете общата дневна доза на няколко по-малки дози, които да се приемат в течение на деня.
Повишавайте и понижавайте дозата постепенно. Започвайте приема с количество не повече от 1 г на ден и постепенно го повишавайте в течение на една седмица.
Приемайте ферменти. Хранопреработващите ферменти способстват също, по-доброто насищане на кръвта с витамин С. За това го препоръчват за прием по време на хранене.